Това заключение подейства като шок. Но нали „Титаник“ се смяташе за непотопяем. И не само в туристическите брошури. Реномираното техническо списание „Шипбилдър“ описа в специално издание от 1911 година системата от отсеци на „Титаник“, като посочи: „Капитанът може да затвори водонепроницаемите врати за един миг чрез завъртане на електрически ключ и да направи кораба практически непотопим.“
Ключът бе завъртян, но според Андрюз това нямаше да помогне. Този факт бе труден за преглъщане и особено тежък удар за капитан Смит. Навършил 59 години, след този рейс той излизаше в пенсия. Бе могъл да го стори и по-рано, но по традиция корабите на „Уайт Стар“ в първите им рейсове бяха водени от него. Само преди 6 години, когато пое командването на съвсем новия „Адриатик“, той отбеляза:
— Не мога да си представя причина, която да доведе до потъването на един кораб. Не допускам, че може да съществува ужасна последица с жизненоважно значение за него. Модерното корабостроене е надживяло тези неща…
Сега той стоеше на мостика на лайнер, два пъти по-голям и по-надежден от предишния, и корабостроителя му казваше, че няма изход.
В 00:15 часа — 25 минути след разнасянето на режещия звук на удара — капитан Смит заповяда на старши помощника Уайлд да се махнат калъфите на спасителните лодки… на първия помощник Мърдок — да покаже на пътниците как се действа в подобни случаи… на шестия помощник-капитан Муди — да изготви списък с разпределението на пасажерите по лодки… на четвъртия помощник Брисхол — да събуди втория помощник-капитан Лайтолър и третия помощник-капитан Питмън. Там капитанът се отправи по левия борд на лодъчната палуба, двадесет ярда по-нататък, където се намираше радиорубката.
В нея първия оператор Джон Джордж Филипс и втория оператор Харълд Брайд не показваха с нищо, че знаят какво става. Бяха имали напрегнат ден. В 1912 година радиото все още бе гениална новост — обхватът малък, операторите неопитни, сигналите трудно се улавяха. Имаше много предавания, повторения и несериозна частна практика. Очарованите от новото чудо пътници не можеха да надвият желанието си да изпращат радиограми до приятели в родното си място или до други кораби.
През неделния ден се бяха натрупали доста радиограми. Този факт бе достатъчен, за да изопне нервите на всеки човек, който работеше по 14 часа на ден за 30 долара на месец, и Филипс не правеше изключение. Отдавна бе вечер, а краят на работата не се виждаше; имаше и радиосмущения. Само преди час — точно бяха установили най-после добра връзка с Кейп Рейс — се намеси „Калифорниън“ с някаква радиограма за айсберги. Корабът бе толкова близо, че сигналът едва не му пукна тъпанчетата на ушите. Затова не бе чудно, че той изстреля в отговор:
— Замълчете! Зает съм. В момента работя с Кейп Рейс.
След така напрегнатия ден вторият радиооператор Брайд реши да смени Филипс в полунощ, въпреки че смяната му започваше чак в 02:00 часа. Събуждайки се към 23:55 часа от допира на зелената завеса, която разделяше спалнята от „рубката“, той попита Филипс как вървят нещата. Филипс му отговори, че току-що е свършил обмена с Кейп Рейс. Брайд се върна при леглото и съблече пижамата си. Филипс викна след него, че корабът като че ли е претърпял някаква повреда и сега ще трябва да се върнат обратно в Белфаст.
Брайд се облече за няколко минути и взе слушалките. Филипс не беше се скрил още зад зелената завеса, когато се появи капитан Смит:
— Блъснахме се в айсберг и сега правя оглед на повредите. Пригответе се, щом ви кажа, веднага да изпратите сигнал за помощ!
Той си тръгна, но след няколко минути отново се върна. Този път показа само главата си през вратата:
— Предайте сигнал за помощ!
Филипс вече се бе върнал в рубката. Той попита капитана дали да използва международния сигнал за бедствие. Смит отговори:
— Да, и то веднага!
После връчи на Филипс късче хартия, на което бяха изписани координатите на „Титаник“. Филипс взе слушалките от Брайд и в 00:15 часа зачука буквите „CQD“ — установения по онова време международен сигнал за бедствие, — последвани от позивните на „Титаник“. Отново и отново — шест последователни пъти сигналът проряза студената синя атлантическа нощ.
Само на десет мили от „Титаник“ третия помощник-капитан на „Калифорниън“ Гроувс бе приседнал на койката на радиооператора Сирил Ф. Ивънс. Гроувс бе млад, винаги нащрек и с интерес следеше всички новости в света. Той обичаше да се отбива след вахта в радиорубката на Ивънс и да хваща последните новини. Доставяше му удоволствие и да се упражнява на радиостанцията.