На Ивънс това му харесваше. На третокласните кораби нямаше много офицери, които се интересуваха от околния свят, още по-малко пък от радиотелеграфия. Всъщност на „Калифорниън“ нямаше други. Така че той приветстваше посещенията на Гроувс. Но не и тази вечер. Денят премина напрегнато, а втори радист, който да го смени, нямаше. Освен това, когато към 23:00 часа се опита да се свърже с „Титаник“, за да му съобщи за ледената блокада около „Калифорниън“, оттам грубо го отблъснаха. След изтичане на вахтата в 23:30 часа, без да губи повече време, той изключи радиостанцията. Изморен до смърт, той нямаше настроения за разговори. Въпреки това Гроувс направи смел опит:
— Кои кораби улови, Спаркс?
— Само „Титаник“ — Ивънз даже не вдигна поглед от списанието, което четеше.
За Гроувс това не бе ново. Той си припомни, че когато показа на капитан Лорд спрелия наблизо странен лайнер, капитанът му каза:
— Това ще е „Титаник“ в първия му рейс.
Като търсеше нещо по-интересно, Гроувс си сложи слушалките. Ако радиограмата не беше сложна, той хващаше доста неща от нея. Не познаваше добре само оборудването. Радиостанцията на „Калифорниън“ имаше магнитен детектор, който работеше с помощта на часовников механизъм. Гроувс не го нави и затова не чу нищо. Отказвайки се, той остави слушалките на масата и тръгна да търси по-оживена компания. Беше малко след 00:15 часа.
„И господ не може да потопи този кораб“
Вратата към помещенията на готвачите се блъсна с трясък в железния креват на помощник-хлебаря Чарлс Бърджис. Той се стресна и се втренчи в стоящия на вратата втори стюард Джордж Дот. Закръгленият Дот, известен със своята непрестанна веселост, извика със сериозно изражение на лицето:
— Ставайте, момчета, потъваме!
Дот тръгна бързо напред към помещенията на сервитьорите, където салонният стюард Уилям Мос се опитваше да разбуди останалите. Повечето се смееха и шегуваха, когато Дод влетя, крещейки:
— Събудете всички! Не оставяйте никого тук!
Заедно с Мос той се отправи към покоите на стюардите. Навън стюардът от пушалния салон Уитър слушаше дърводелеца Хътчинсън, който съобщаваше обезпокояващи неща:
— По дяволите! Пощенското помещение е пълно с вода!
Мос се приближи и добави:
— Наистина е много сериозно, Джим.
Остроумията, с които бяха посрещнати първите предупреждения, се стопиха и екипажът наскача от койките. Все още полузаспал, Бърджиз нахлузи гащетата и ризата си, но не сложи спасителна жилетка. Уолтър Белфорд, с бялата си хлебарска престилка и гащета, си сложи ватените долни гащи. Стюардът Рей облече бавно и без да се вълнува, костюма си за разходка. Напълно облеченият стюард Уитър отвори сандъка си и напълни джобовете си с цигари, взе пъпната връв на първото си дете, която винаги носеше със себе си, и се присъедини към групата мъже, които се тълпяха в работните проходи на път към спасителните лодки.
Далеч напред, недокоснат от врявата електронастройчикът Семюъл Хеминг се покатери отново в койката си, доволен, че съскането във форпика е понамаляло. Той тъкмо се унасяше, когато корабният мебелист надникна и каза:
— Ако бях на твое място, досега щях да се махна. Корабът бързо се пълни с вода, която вече достига до игрището за скуош.
Миг по-късно се появи и боцманът:
— Изчезвайте, момчета. Не ви остава повече от половин час до момента на потъването. Знам го от г-н Андрюз. Пазете тайна и не казвайте на никого.
В пушалния салон на първа класа не се знаеше нищо. Играта на бридж отново бе в разгара си. Лейтенант Стефансон все още сърбаше горещата си лимонада, картите се раздаваха отново, когато на вратата внезапно се появи корабен офицер:
— Господа, вземете спасителни жилетки. Очаква ни беда!
В спалнята си на палуба А госпожа Уошингтън Додж лежеше в леглото и чакаше д-р Додж — данъчен агент на Сан Франциско, за да научи някоя новина. Вратата се отвори и докторът влезе тихо:
— Рут, сблъскването е сериозно. По-добре веднага да се качим на палубата.
Две палуби по-долу г-жа Люсиен Смит, уморена да чака заелия се с проучване на обстановката г-н Смит, бе заспала отново. Внезапно лампите присветнаха и тя видя съпруга си, който стоеше до леглото и се усмихваше. Той непринудено обясни:
— Намираме се на север и сме ударили айсберг. Не е кой знае какво, но вероятно ще забави пътя ни до Ню Йорк с един ден. Капитанът обаче, както се налага в подобни случаи, разпореди всички жени да се качат на горната палуба.