В полупразния пушален салон на палуба А около масата спокойно седяха четирима мъже — Арчи Бът, Кларънс Мур, Франк Милет и Артър Райърсън и сякаш нарочно се опитваха да избягат от шумното объркване, което цареше на лодъчната палуба.
Малко по-надолу смазочникът Томас Рейнджър започна да изключва четиридесет и петте електрически вентилатора, които се използваха в машинното отделение, мислейки за онези, които трябваше да ремонтира утре. Електротехникът Алфред Уайт вареше кафе на мястото си.
На самата кърма на „Титаник“ старши рулевият Джордж Томас Роу все още носеше самотната си вахта. Той не видя и не чу нищо, след като айсбергът се плъзна преди повече от един час. Изведнъж той учудено видя плаваща спасителна лодка близо до десния борд. Телефонира на мостика да попита дали знаят, че има лодка на вода. Силно изненадан глас попита кой се обажда. Роу обясни и на мостика разбраха, че просто са го забравили. Наредиха му да се качи веднага на мостика, като вземе със себе си и сигнални ракети. Роу се спусна в склада на долната палуба, взе ламаринена кутия, съдържаща дванадесет ракети и се заизкачва — научил последен за случилото се.
Другите вече знаеха прекалено много. Старият д-р О’Лафлин прошепна на стюардесата Мери Слоун:
— Дете, нещата са много зле.
Стюардесата Ани Робинсън стоеше близо до пощенското помещение и наблюдаваше как водата достига палуба Е. Докато се чудеше какво да прави със забравената в коридора мъжка пътна чанта, пристигна дърводелецът Хътчинсън с отвес в ръката. Той изглеждаше недоволен, разсеян и много смутен. Малко по-късно госпожица Робинсън се блъсна в Томас Андрюз на палуба А. Андрюз я посрещна като настойник:
— Мисля, че ти поръчах да си сложиш спасителната жилетка!
— Да — отвърна тя, — но с нея изглеждам ужасно…
— Остави това. Надявай я и се поразходи наоколо, за да те видят пътниците.
— Няма да изглеждам много добре…
— Сложи я… Ако ти е мил живота, трябва да я сложиш.
Андрюз разбираше отлично хората. Обаятелен и енергичен мъж, той беше навсякъде, помагаше на всички. И хората се вглеждаха в него. Той се отнасяше към тях различно, в зависимост от мнението си за тях. На словоохотливия стюард Джонсън каза, че всичко ще бъде добре. А с г-н и г-жа Алберт Дик, с които вечеряше от време на време заедно, сподели:
— Целият кораб е накъсан отдолу, но няма да потъне ако преградите издържат.
Уведоми опитната стюардеса Мери Слоун:
— Работата е много сериозна, но не казвай на никого, защото може да настъпи паника!
Каза на Джон Тейър, на когото безрезервно, че на кораба му остава не повече от „час и нещо живот“.
На някои членове на екипажа не бе нужно да се казва какво става. Около 00:45 часа рулевият Джон Поингдестър напусна лодъчната палуба, за да си вземе гумените ботуши. Намери ги на бака на палуба D и тъкмо тръгваше обратно, дървената стена на кабината му се откърти. Нахлу морска вода и той с мъка си проби път, потънал до кръста.
По-назад стюардът от ресторанта Рей се отби в покоите си на палуба D, за да вземе по-топла връхна дреха. Връщайки се, той тръгна по „Скотланд Роуд“ към главното стълбище. Блъскащите се огняри и пътници си бяха отишли. Широкият работен проход бе потънал в тишина, нарушавана само от плисъка на вода, която идваше някъде отпред и се стичаше по коридора.
Още по-далеч назад вторият помощник-стюард Джозеф Томас Уит се спусна в кабината си, намираща се на левия борд на палуба Е, за да си вземе някои ценности. Тя беше в непосредствено съседство с турската баня — множество сепарета във величествена гама от цветове, които представляваха във вътрешната си декорация нещо като преход между Викторианската епоха и ерата на Рудолф Валентино. Мозаичния под, обсипаните със синьо-зелени плочки стени, златните лъчи върху едноцветния червен таван, колоните, обгърнати от инкрустирано тиково дърво — всичко това бе съвсем сухо.
Но когато Уит се спусна още няколко ярда по коридора и започна да се изкачва по стълбите видя странна гледка: тънка струя вода се стичаше надолу по стълбите от горната палуба D. Беше с дълбочина само четвърт инч — като се качваше по стълбите, водата едва достигаше до върха на токовете му. Когато стигна до палуба D, той видя, че водата идва отпред по десния борд. Тогава разбра какво се бе случило: водата от палуба Е, блокирана от водонепроницаемата врата, се бе вдигнала до палуба D, където нямаше такава врата, и се преливаше в следващия заден отсек.