— Не ставай глупава, мамо! Ти и сестра ми слезте в лодката — аз ще се погрижа сам за себе си.
Г-н и г-жа Люсиен Смит имаха същия спор. Като видя капитан Смит да стои наблизо с мегафон, г-жа Смит получи вдъхновение. Отиде до него, обясни, че е сама на този свят, и попита може ли съпругът ѝ да я придружи. Старият капитан не ѝ обърна внимание, вдигна мегафона си и извика:
— Първо жените и децата!
В този момент г-н Смит се намеси:
— Не ѝ обръщайте внимание, капитане. Аз поемам грижата да я кача в лодката.
Обръщайки се към съпругата си, той каза много бавно:
— Никога не съм очаквал, че ще се моля да се подчиниш, но този път си длъжна да го сториш. Че жените и децата са първи, това е само въпрос на порядки. Корабът е добре съоръжен и всички ще бъдат спасени.
Г-жа Смит го попита дали казва истината.
Г-н Смит отвърна твърдо и решително:
— Да.
Целунаха се за довиждане и когато лодката се заспуска към морето той викна от палубата:
— Дръж ръцете си в джобовете! Времето е много студено.
В някои случаи се налагаше да се прибягва към други методи. Г-жа Емил Тосиг се беше вкопчила в съпруга си, в момента, в който лодка № 8 заедно с дъщеря ѝ се заспуска надолу. Г-жа Тосиг се обърна и извика:
— Рут!
Краткото отвличане на вниманието бе достатъчно:
Двама мъже я откъснаха от г-н Тосиг и я бутнаха в спускащата се лодка.
Моряк дръпна рязко г-жа Шарлот Колйер за ръката, друг — за кръста и я отскубнаха от съпруга ѝ Харви. Докато риташе, за да се освободи, дочу неговия глас:
— Тръгвай, Лоти! В името на бога, бъди смела и тръгвай! Аз ще заема място в някоя друга лодка.
Щом Селини Язбек разбра, че ще тръгне сама, започна да се мята и крещи, опитвайки се да се върне при г-н Язбек, но лодката се заспуска и всичко бе напразно.
Никакво убеждение и сила не бе в състояние да отмести г-жа Хъдзън Д. Алисън от Монреал. Малко настрани от останалите тя се бе притиснала плътно до г-н Алисън. Бебето им Тревър бе заминало в една от лодките заедно с дойката, но Лорейн — тригодишната дъщеря все още държеше майка си за полата.
Госпожа Айсидор Строс също отказа:
— Винаги съм била редом със съпруга си, защо да го напущам сега?
Те действително бяха изминали дълъг път заедно: пепелищата на Конфедерацията… малкия бизнес на порцелан във Филаделфия… превръщането на „Мейси“ в национална мрежа от магазини… избора в Конгреса… накрая щастливият залез, който увенчаваше успешния живот — участие в управителни съвети, благотворителни дружества, хобита, пътувания. Тази зима те посетиха Кап Мартен и първият рейс на „Титаник“ бе приятен завършек на пътуването.
Тази вечер семейство Строс дойде на палубата с другите и в началото г-жа Строс не знаеше какво да прави. По едно време връчи някои от бижутата си на прислужницата Елен Бърд, след това си ги взе обратно. По-късно прекоси лодъчната палуба и почти зае място в лодка № 8. После се върна при г-н Строс. Сега бе твърдо решена:
— Живели сме заедно толкова години. Където си ти, там съм и аз.
Арчибалд Грейси, Хю Улнър и други приятели напразно я увещаваха да се казва. Тогава Улнър се обърна към г-н Строс:
— Сигурен съм, че никой няма да възрази, ако един възрастен джентълмен като вас заеме място в една от лодките…
— Няма да тръгна преди другите мъже — каза той безапелационно.
Г-жа Строс се улови по-здраво за ръката му, потупа го нежно, усмихна се. След това двамата седнаха на палубни кресла.
Но повечето от жените се качваха в лодките: съпруги, ескортирани от мъжете си; самотни жени, придружени от кавалери, които доброволно бяха приели да се грижат за тях. Беше времето, когато в началото на едно трансатлантическо пътуване мъжете сами предлагаха услугите си на „беззащитните дами“. Особено сега това бе добре дошло.
Госпожа Уилям Т. Греъм, деветнадесетгодишната Маргрет и гувернантката ѝ госпожица Шутс бяха проводени в лодка № 8 от Хауърд Кейс — лондонски ръководител на фирмата „Векюм Ойл“, и младия Огъстъс Рьоблинг от Вашингтон — наследник на „стоманена фамилия“, който бе започнал свой собствен бизнес като директор на автомобилните заводи „Мърсър“ в Трентън, Ню Джързи. При спускането на лодката госпожа Греъм наблюдаваше Кейс, който се бе подпрял на леерите, палейки цигара и махайки ѝ за довиждане.
Г-жа Е. Д. Епълтън, г-жа Р. Д. Корнъл, г-жа Д. Мъри Браун и госпожица Ивънс, които се връщаха от семейно погребение в Англия, бяха под крилото на полковник Грейси, но някак си в тълпата той ги загуби и ги откри малко по-късно.
Вероятно полковникът отвличаше вниманието си с едновременните опити да се грижи и за г-жа Чърчил Кенеди — негова сътрапезница от корабния ресторант. Г-жа Кенеди се връщаше от Париж, където бе ходила, за да се види със сина си, претърпял самолетна катастрофа — нечувана новост за времето. Тя беше красива жена и всеки мъж би искал да я покровителства.