Едуард А. Кент — друг сътрапезник, я намери след сблъскването и тя му повери да пази миниатюра от слонова кост, която принадлежеше на майка ѝ. След това пристигнаха Хю Улнър и Бьорнстром Стефансон и ѝ помогнаха да се качи в лодка № 6. Улнър ѝ махна за довиждане, уверявайки я, че ще ѝ помогнат да се качи отново на борда, когато „Титаник“ се стабилизира. Малко по-късно дотичаха Трейси и Клинч Смит, които също търсеха г-жа Кенеди, но Улнър им каза с чувство на задоволство, че за нея са се погрижили и тя е вече в безопасност.
Междувременно наклонът на палубата бе станал по-стръмен и даже най-безгрижните започнаха да чувстват тревога. Някои премислиха и се устремиха надолу към кабините си, за да приберат останалите ценности. Бяха обаче неприятно изненадани. Селини Язбек намери кабината си напълно под водата. Същото откри и Гюс Коен. Викторин — френската прислужница на семейство Райърсън, имаше още повече неприятности. Тя намери кабината си още суха, но докато се суетеше наоколо чу превъртане на ключ и изведнъж се сети, че стюардът заключва вратата на спалнята, за да предотврати опити за грабеж. Нададе вик тъкмо навреме и предотврати заключването. Без да насилва повече щастието си, тя се върна на палубата с празни ръце.
Стана ясно, че на „Титаник“ му остава малко време. Томас Андрюз минаваше от лодка на лодка и подканяше жените:
— Госпожи, вие трябва веднага да се качите. Няма време за губене. Не избирайте лодката си. Не се колебайте. Бързо! Бързо!
Андрюз имаше всички основания да бърза. В такъв момент действията на жените бяха наистина непредсказуеми. Едно момиче, което чакаше да заеме място в лодка № 8 изведнъж закрещя:
— Забравих снимката на Джек. Трябва да я взема!
Всички протестираха, но тя се втурна надолу. След момент се появи със снимката и бе наблъскана в лодката.
Събитията се развиваха бързо, но все още спокойно. Вторият помощник Лайтолър имаше чувството, че си губи времето, докато старши помощникът Уайлд го караше да му помогне при търсенето на оръжие. Той бързо доведе капитана, Уайлд и първият помощник Мърдок до склада, където се пазеше оръжието. Уайлд тикна в ръката на Лайтолър пистолет и каза:
— Може да ти потрябва!
Лайтолър го постави в джоба си и бързо се върна на палубата при лодката.
Една след друга бързо заспускаха лодките в морето: №6 в 00:55 часа… № 3 в 01:00… № 8 в 01:10. Наблюдавайки ги, пътникът от първа класа Уилям Картър предложи на Хари Уайдънър да се качи в някоя лодка. Уайдънър поклати глава:
— Мисля, че ще остана на големия кораб, Били, да опитам късмета си.
Част от екипажа не бе настроена толкова оптимистично. Като видя, че главният стюард Летимър е сложил спасителната жилетка над палтото си, вторият помощник — стюард Уит го посъветва да го сложи отдолу — така се улесняваше плуването.
Четвъртият помощник Боксхол, който заедно със старши рулевия Роу продължаваше да изстрелва ракети, все още не можеше да повярва в случилото се:
— Наистина ли е толкова сериозно, капитане? — попита той.
— Така казва г-н Андрюз — отговори тихо капитан Смит, — че ни остава не повече от час, час и половина.
Лайтолър имаше по-точен измерител — стръмния, тесен авариен трап, който се спускаше от лодъчната палуба до палуба D. Водата бавно пълзеше нагоре по стъпалата и от време на време Лайтолър надникваше да провери колко стъпала по-нагоре се е качила. Виждаше се ясно, тъй като под бледозелената вода лампите все още блестяха.
Своеобразното му измерително устройство показваше, че времето лети. Евакуацията се ускори, но я забавяше се сега увеличаващият се наклон. Красива французойка се препъна и падна при опита си да се покатери в № 9. По-възрастна жена в черна рокля въобще не успя да стъпи в лодка № 10. Тя падна между носа на лодката и борда на кораба. Тълпата ужасено ахна, но някой по чудо я улови за глезена. Други я придърпаха на долната палуба за разходки и тя се върна на лодъчната палуба за още един опит. Този път успя.
Някои пътници загубваха самообладание. Възрастна лейди вдигна голям шум в лодка № 9, разблъска всички и накрая избяга от лодката. Истерична жена безпомощно се блъскаше, опитвайки се да се качи в № 11. Стюардът Уитър се качи на леерите, за да ѝ помогне, но тя стъпи накриво и двамата се прекатуриха в лодката. Голяма, дебела дама стоеше и плачеше до лодка № 13:
— Не ме качвайте на лодката! Не искам! През целия си живот не съм била в открита лодка!