В лодка № 8 Мери Янг, Гледис Чери, г-жа Ф. Джоъл Суифт и други също наблягаха върху веслата. Г-жа Уилям Р. Бъкнъл забеляза с гордост, че гребе до графинята на Родиз, а по-напред в лодката нейната прислужница бе съседка по гребло на прислужницата на графинята. През по-голямата част от нощта графинята управляваше лодката. Морякът Джоунс, който командваше лодката, обясняваше по-късно пред кореспондентът на вестник „Сфиър“ защо е избрал именно нея:
— В моята лодка имаше една жена, която беше всичко, което може да има в една жена… Когато я видях как се държеше и чух как говори с тих, авторитетен глас, разбрах че е повече и от който и да е мъж на борда на лодката.
По време на американското следствие, може би защото му липсваше насочването на пресата, Джоунс се изрази недотам елегантно:
— Тя много приказваше и аз затова я поставих на руля.
Нямаше обаче съмнение в неговото отношение към тази жена. След спасението Джоунс свали номера на лодката — „8“, постави го в рамка и го изпрати на графинята, за да засвидетелства своето възхищение. Тя от своя страна му праща картичка за всяка Коледа.
Нощта вече избледняваше, когато някои започнаха да губят самообладание. В № 3 г-жа Чарлс Хейс викаше към приближаващите се лодки:
— Чарлс Хейс, там ли си?
След това отново и отново.
В № 8 сеньора де Сатоде Пенаско пищеше за съпруга си Виктор и графинята на Родиз не можа да издържи дълго. Предаде руля на братовчедка си Гледис Чери и се сгуши до сеньората. Гребейки редом с нея, тя през цялата нощ се опитваше да я успокои и ободри. В лодка № 6 мадам дьо Вийер непрекъснато викаше името на сина си, който никога не се беше качвал на борда на „Титаник“.
Постепенно избухнаха и разправии. Жените в лодка № 3 се задърпаха за глупости, а мъжете им седяха и мълчаха смутени. Г-жа Уошингтън Додж, която искаше да се върнат обратно против желанието на почти всички стана толкова нежелана, че когато приближи лодка № 7, тя се хвърли в нея в средата на океана. Мод Слокъм — неуморният дамски масажист, помогна да поставят на мястото една дама от лодка № 11, която като връх на всичко навиваше непрекъснато да звъни един будилник. Морякът Дайъмънд — бивш боксьор, кълнеше така цветисто, че нощният въздух още повече посиня.
Много от споровете възникнаха заради пушенето. През 1912 година тютюнът не бе станал още великото универсално лекарство на Америка, което успокояваше болката и напрежението, и жените в лодките бяха шокирани. Мис Елизабет Шутс молеше двама седящи наблизо мъже да спрат да пушат, но те продължаваха, без да ѝ обръщат внимание. Този факт причини раздразнението на г-жа Д. Стюарт Уайт дори по време на следствието. Когато сенаторът Смит я попита иска ли да сподели нещо свързано с дисциплината на екипажа тя избухна:
— Още щом се отделихме от кораба, онези стюарди запалиха цигари. И то в такъв момент!
В създадената в лодка № 1 по-топла атмосфера на близост пушенето не беше проблем. Никоя от жените не запротестира, когато сър Космо Дъф Гордън даде на огняря Хендриксън една хубава пура. Мис Франкатели бе на служба при съпругата на сър Космо, а лейди Дъф Гордън се чувстваше толкова зле, че въобще не обръщаше внимание. Навела глава зад борда, тя повръща през цялата нощ.
Но и лодка № 1 си имаше своите неприятности. Сър Космо и г-н С. Е. Хенри Стенджъл от Невак, Ню Джързи не се спогодиха нещо. Ако лодката беше пълна, сигурно нямаше да се стигне до там, но при дванадесет души само различията проличаха. Според сър Космо г-н Стенджъл крещеше непрекъснато:
— Ей, вие в лодката!
Даваше също така противоречиви съвети на наблюдателя Саймънс накъде да насочи лодката. Никой не му обръщаше внимание, но сър Космо се раздразни толкова много, че му каза да млъкне. Сър Космо бе два пъти по-раздразнен, когато г-жа Стенджъл заяви по-късно в показанията си: „Двамата със сър Космо определихме накъде да вървим.“
Междувременно огнярят Пъси кипеше от гняв в резултат на забележката на лейди Дъф Гордън за нощницата на мис Франкатели. Той даже се бе намесил с думите:
— Голяма работа, нали вие спасихте живота си, а ние изгубихме цялото си имущество.
След половин час, все още ядосан, Пъси се обърна към сър Космо:
— Предполагам, че изгубихте всичко?
— Естествено.
— Но ще си купите всичко отново.
— Да.
— А ние изгубихме всичко, което имахме, и Компанията няма да ни даде нищо. При това от снощи вече не получаваме заплата.
Сър Космо не можа да издържи повече:
— Добре де, ще ви дам един петак да си купите нови неща.
Той го направи, но после съжаляваше до края на живота си. Монополното поведение на семейство Дъф Гордън в лодка № 1 и техния провал при опита да върнат лодката обратно придадоха на подаръка нюанс на заплащане за трудното време, прекарано от сър Космо.