— Виж! — молеше го Абелзет, — Вече виждаме кораб, съвземи се.
Той хвана една от ръцете на мъжа и я вдигна нагоре. След това затресе рамото му. Но мъжът само промълви:
— Кой си ти? — а след една минута — Остави ме да… Кой си ти?
Абелзет го подържа малко изправен. Натискът бе толкова голям, че той трябваше да използва една дъска за подпора. След половин час небето пламтеше в тръпнещи, топли, розово-златни отблясъци, но за мъжа бе твърде късно да ги види.
„Вървим на север като бесни“
Г-жа Ан Крейн се чудеше на ободряващия мирис на кафе, докато лежеше в кабината си на кораба от компанията „Кунард“ „Карпатия“, пътуващ от Ню Йорк за Средиземно море. Беше почти един часът от четвъртата нощ на пътуването и г-жа Крейн познаваше вече малкия, тих лайнер достатъчно добре, за да знае, че всякакъв признак на раздвижване след полунощ е необичаен, дори варенето на кафе.
По коридора по-долу мис Ан Петерсън също лежеше будна в койката си. Тя се дивеше защо всички светлини по кораба светят — на очукания „Карпатия“ по това време обикновено загасяха всичко.
Г-н Хауърд М. Чапън бе повече обезпокоен, отколкото учуден. Той лежеше на горното легло в кабината си на палуба А — лицето му беше само на няколко инча под горната лодъчна палуба. Някъде след полунощ внезапно го събуди странен шум. Точно над главата му, на палубата, бе коленичил мъж. Предният ден той бе забелязал точно там вързано за планка въже от спасителна лодка; сега беше сигурен, че мъжът отвързва въжето и че нещо се е случило.
Наблизо, в студената кабина се събуди г-жа Луис М. Огден — навярно от вибрациите на движещия се бързо кораб. Дочувайки силен шум над главата си, тя също реши, че е станало нещо неприятно. Тя разтърси спящия си съпруг. Неговото предположение не я успокои — екипажът сваляше стопорите на намиращите се над главата им спасителни лодки. Той отвори вратата на кабината и видя върволица от стюарди, които носеха одеала и дюшеци. Това също не бе много успокоително.
Тук и там по целия кораб леко спящите пътници чуваха смутени приглушени команди, бродещи крака, поскърцващи лодбалки. Някои се чудеха на шума на машините — те тракаха много по-силно и бързо от друг път. Дюшеците диво се тресяха… скобите на умивалниците силно трепереха… дървената облицовка стенеше от напрежение. При завъртане на крана течеше само студена вода — натискането на копчето на нагревателя не даваше никакви резултати — по всичко изглеждаше, че машините поглъщат всяка унция пара.
Най-страшното усещане бе ужасният студ. „Карпатия“ напусна Ню Йорк на единадесети април и се насочи към Гибралтар, Генуа, Неапол, Триест и Фиумилино. На борда ѝ имаше 150 пътници от първа класа — предимно възрастни американци, които търсеха слънце в една ера, когато Флорида за тях не значеше нищо, и 575 пътници от трета класа — основно италианци и славяни, които се връщаха в своето слънчево Средиземноморие В този неделен следобед всички приветстваха появата на лекия бриз на Гълфстрийма. Към 17 часа стана толкова топло, че г-н Чапън премести стола си на сянка. Сега бе настъпила удивителна промяна — ледения дъх, който се промъкваше през всеки отвор или шев, напомняше за Арктика.
На мостика капитан Артър Х. Рострън се чудеше дали не е пропуснал нещо. Той беше на море от 27 години — 17 от тях с „Кунард“, — но само от две години капитан и едва от три месеца на „Карпатия“. Повикът на „Титаник“ за помощ бе първото му истинско изпитание от този род.
Когато пристигна CQD-то, Рострън вече си беше легнал. Харолд Котъм — операторът на „Карпатия“, бързо занесе радиограмата на мостика на първия помощник-капитан Дийн. Двамата се завтекоха надолу по стълбата, минаха през навигационната рубка и влетяха в кабината на капитана. Рострън — привърженик на дисциплината макар и полузаспал — се зачуди какво се е случило с кораба, та помощниците му нахълтват по този начин. Но преди да им се скара, Дийн изплю новината.
Рострън скочи от леглото, заповяда корабът да направи поворот и чак след като заповедта му беше отдадена, попита още веднъж Котъм:
— Сигурен ли си, че това е „Титаник“, който иска незабавна помощ?
— Да, сър.
— Съвсем ли си сигурен?
— Абсолютно сигурен.
— Добре, кажи им тогава, че идваме на пълни обороти.
Рострън нахълта в щурманската рубка и засмята новия курс на „Карпатия“. Докато пресмяташе и драскаше нещо, той видя да минава помощник-боцманът, водещ група моряци да мият долните палуби. Рострън му каза да забрави палубите и да приготви лодките за спускане. Помощник-боцманът зяпна с отворена уста. Рострън го успокои: