— Няма страшно. Отиваме да помагаме на друг, бедстващ кораб.
След няколко мига новият курс бе готов — 308 градуса. „Карпатия“ беше на 58 мили от „Титаник“. При 14 възла това правеше четири часа. Твърде късно.
Рострън повика главния механик Джонстоун и му каза да вдигне максимални обороти — да събуди почиващата смяна… да спре отоплението и топлата вода… да задържи всяка унция пара в котлите.
След това Рострън изпрати за първия помощник Дийн. Нареди му да преустанови всякаква друга работа и да подготви кораба за спасителни операции. По-точно, да приготви и приспусне всички лодки… да нареди електрически лустри по борда… да отвори вратите към външните трапове и да окачи блокове и въжета по тях… да приготви въжени столове за ранените и болните, брезентови торби за изтегляне на децата до всяка врата… да спусне щормтрапове по бордовете… да завърже мрежи, които да помогнат на хората при катеренето… да приготви носовите биги (с пара във винчовете) за вдигане на борда на поща и багаж… да има под ръка масло, което да се излива през тоалетните покрай бордовете на кораба в случай на вълнение.
После извика корабния лекар д-р Макги: да събере всички възстановителни и стимулиращи лекарства на борда… да организира пунктове за бърза помощ във всеки ресторант… да назначи отговорен в трета класа унгарския лекар… във втора класа италианския доктор… а в първа класа — самия Макги.
Сега бе ред на ковчежника Браун: да осигури посрещането на пътниците от „Титаник“ от главния стюард, помощник-ковчежника и самият той още на входовете… да им запишат имената… да ги насочат към съответния ресторант (в зависимост от класата) за медицинска проверка.
Накрая друга поредица от разпореждания за главния стюард Хари Хюз: да се извика всеки мъж… да се приготви кафе за работещите моряци… супа, кафе, чай, бренди и уиски за спасените… на всеки вход да се натрупат одеала… пушалният и дневният салони, както и библиотеката да се превърнат в спални помещения за спасените… да се съберат всички третокласни пътници на „Карпатия“ на едно място, като се освободи място за спасените им събратя от „Титаник“. Давайки своите заповеди, Рострън ги подкани да запазят спокойствие и тишина. Предстоящата работа бе достатъчно трудна, за да плашат още от сега пътниците на „Карпатия“. Колкото по-дълго спят те, толкова по-добре. Като допълнителна предохранителна мярка във всеки коридор бе поставен по един стюард. Те трябваше да казват на всеки любопитен пасажер, че „Карпатия“ не е в никаква опасност, и да ги отпращат обратно по кабините.
След това той изпрати един проверяващ, пасажерския помощник и група отбрани стюарди, които да накарат пътниците от трета класа да запазят спокойствие. Всъщност никой не знаеше каква щеше да е реакцията им при преместването им.
Корабът оживя. Долу, в машинното отделение, сякаш всеки бе хванал по една лопата и хвърляше въглища в пещите. Следващата вахта напусна койките и се завтече на помощ. Някои даже не се облякоха докрай. Старият кораб се устреми напред все по-бързо и по-бързо — 14 … 14, 5… 15… 16, 5… 17… възла. Не бяха и сънували, че „Карпатия“ може да развие такава скорост.
В помещенията на екипажа стюардът Робърт Х. Воън бе събуден от дръпване на одеалото. Някакъв глас му каза да става и да се облича. Беше тъмно като в рог, но Воън дочу, че неговите съседи по легла навличат вече дрехите си. Той попита какво се е случило и един глас му отговори, че „Карпатия“ се е блъснала в айсберг.
Воън се препъна по посока на илюминатора и погледна навън. Корабът цепеше водата, хвърляйки настрани бели вълни. Очевидно на „Карпатия“ ѝ нямаше нищо. Объркани, той и неговите съжители продължиха да се обличат, хвърлени в още по-голям смут от липсата на светлина — някой беше взел крушката на лампата.
Качиха се на палубата и един офицер ги накара да събират одеала. След това в салона на първа класа… рояк от мъже, сновящи наоколо, местейки столове, маси… пренасящи алкохолни напитки от бара в бюфета. Воън и неговите колеги се чудеха какво става. Пусна се мълва, че капитан Рострън търси 3000 одеала за множество допълнителни пътници. Никой не знаеше обаче защо.
Научиха в 01:15. Всички стюарди бяха събрани в основния ресторант и главният стюард Хюз произнесе кратка реч. Разказа им за „Титаник“… обясни им задълженията… направи пауза… и след това заключи:
— Всеки на своя пост за изпълнение на дълга си като истински англичанин. Ако обстановката поиска, ние ще добавим още една славна страница към британската история.
След това стюардите започнаха работа; повечето носеха одеяла от склада до траповете. Тях видя Луис Огден, когато надникна за пръв път от кабината си. Сега той реши да опита отново. Хвана минаващия д-р Макги, но докторът му каза: