Зазвъняха камбанките на стюардите, но бе трудно да се узнае нещо.
— Защо спряхме? — попита Лорънс Бизли един минаващ стюард.
— Не зная, господине — прозвуча типичен отговор, — но няма да е нещо особено.
Г-жа Артър Райърсън от „стоманената фамилия“ постигна по-добри резултати.
— Говори се за айсберг, госпожо — обясни стюардът Бишоп. — Спрели са, за да не връхлетят върху него.
Докато френската ѝ камериерка Викторин се суетеше, г-жа Райърсън обмисляше какво да прави. За първи път от началото на рейса г-н Райърсън бе заспал здрав сън и тя в никакъв случай не искаше да го буди. Госпожа Райърсън се приближи до правоъгълния прозорец от тежко стъкло, който гледаше направо към морето. Навън тя видя спокойна и красива нощ и реши да не събужда съпруга си.
Но други хора не искаха да оставят нещата така. С неуморимо любопитство, характерно за всеки, който се качи на кораб, някои от пасажерите на „Титаник“ започнаха да търсят отговор на странното положение.
Полковник Арчибалд Грейси от кабина В-51 — военен историк — любител, отчасти на служба в Уест Пойнт, отчасти на свободна практика, но с гарантиран доход — методично навлече бельо, дълги чорапи, обувки, панталони, норфолкското си сако и тогава запухтя към лодъчната палуба. Джек Тейър просто наметна палто върху пижамата, извика на родителите си, че отива да се позабавлява, и излезе.
На палубата не бе видно никакво забавление, но нямаше и признаци на опасност. По-голямата част от любопитните се разхождаше безцелно или стоеше до леерите, като се взираше в пустата нощ и търсеше улики за беда. „Титаник“ стоеше неподвижен във водата, изпускайки шумно пара през три от четирите огромни комина, и само това смущаваше спокойната звездна нощ. Всичко друго бе нормално.
Към кърмовата част на лодъчната палуба бавно крачеше ръка за ръка възрастна двойка, без да обръща внимание на изригващата пара и малките групи сновящи безцелно пътници. Бе толкова студено, че повечето от хората, като не забелязаха нищо, се върнаха отново вътре. Влизайки във великолепното фоайе на палуба А, те намериха и други, които вече бяха станали, но предпочитаха да останат вътре на топло.
Смесвайки се заедно, те представляваха любопитна картина. Дрехите им бяха гротескна смесица от хавлии за баня, вечерно облекло, кожени палта, пуловери с високи яки. Обстановката наоколо бе също толкова необичайна — огромният стъклен купол над главите, благородната дъбова облицовка, величествените балюстради с инкрустации и поглеждащият към тях необикновен стенен часовник, украсен с две бронзови нимфи, които символизираха Честта и Славата, увенчаващи Времето.
— Само няколко часа и ще тръгнем отново — неясно обясни един стюард на пътника от първа класа Джордж Хардън.
— Струва ми се, че загубихме един от корабните винтове, но това ще ни осигури повече време за игра на бридж — възкликна Хауърд Кейс — лондонският ръководител на „Векюм Ойл“, като се обърна към нюйоркския адвокат Фред Сюърд. Вероятно г-н Кейс бе заимствал своето предположение от сервитьора Джонсън, който все още мечтаеше за един престой в Белфаст. Във всеки случай сега повечето пътници имаха по-добра информация.
— Какво си мислиш? — възкликна Харви Колиър в разговор с жена си, когато се връщаха от разходка по палубата. — Ударили сме се в айсберг — много голям, — но опасност няма. Така ми каза един офицер от екипажа!
Семейство Колиър пътуваха във втора класа и бяха на път от Англия за току-що купената от тях фруктова плантация в долината Файет, Айдахо. Те не бяха пресичали Атлантическия океан и може би съобщението би възбудило госпожа Колиър, ако вечерята ѝ не бе толкова обилна. Тя само попита съпруга си дали някой е изглеждал уплашен и като получи отрицателен отговор, си легна успокоена.
Джон Джейкъб Астор също изглеждаше съвсем спокоен. Като се върна в кабината-апартамент след проучване на обстановката, той обясни на г-жа Астор, че корабът се е натъкнал на лед, но няма нищо сериозно. Тъй като бе напълно спокоен, и г-жа Астор не почувства никаква тревога.
— Какво, казват, е станало? — попита Уилям Т. Стед — известен английски спиритуалист, реформист, евангелист и издател. Абсолютен индивидуалист, той сякаш бе планирал да излезе на палубата по-късно от другите.
— Айсберги — накратко обясни Франк Милет — изтъкнат американски художник.