Выбрать главу

— Ест, сър! — отговори някой и накрая двете лодки пристигнаха. Бяха точно навреме. Лодка С вече беше в такова положение, че причинената от лодка № 4 вълничка едва не я обърна. Рулевият Перкис вложи цялото си старание да застане безопасно до нея. Лайтолър предупреди мъжете от лодка С да не правят резки движения. Въпреки това всеки път, когато някой от мъжете скачаше, лодката се наклоняваше застрашително.

Един след друг те успяха. Джек Тейър бе толкова погълнат от безопасното си прехвърляне в лодка № 12, че не забеляза майка си, която стоеше редом до него в лодка № 4. А г-жа Тейър бе толкова вкочанена от студ, че не видя сина си. Като дойде редът на полковник Грейси, той предпочете риска да остане със смазани пръсти, отколкото да скочи в лодката — залови се за планшира на лодка № 12. Хлебарят Джофин, все още във водата, изобщо не се обезпокои. Той просто пусна ръката на Мейнърд и се придвижи с плясъци до лодка № 4, откъдето го изтеглиха в дъното — той все още бе упоен от изпитото уиски.

Лайтолър напусна обърнатата лодка последен. Когато другите се прехвърлиха, той пренесе едно безжизнено тяло в лодка 12, сам скочи в нея и пое командването й. Като се отблъскваха най-после от празния кил и загребаха към „Карпатия“, бе станало около 6:30.

Междувременно петия помощник Лоу бе преустановил търсенето на плувци около потъналия кораб. В продължение на един час усилна работа № 14 спаси само четирима мъже и той знаеше, че е късно да търси други. Нямаше човек, който да може да издържи тъй дълго в ледената вода. Започваше новият ден, а се бе появил и спасителният кораб.

Лоу реши да се насочи обратно към вързаните една за друга лодки и да ги подкара към „Карпатия“.

— Вдигни ветрило на носа! — заповяда той на моряка Ф. О. Ивънс с усилването на вятъра. Във всяка друга лодка екипажът гледаше на мачтата като на препятствие, а на ветрилото — като нещо ненужно. В някои лодки ветрилото бе извадено още на „Титаник“, в други то бе налице и мъжете го ругаеха, спъвайки се в тъмнината в безполезното съоръжение — те не познаваха ветроходството.

Лоу бе по-различен. Както той обясни по-късно, малко моряци бяха ветроходци и малко ветроходци — моряци, но той бе и двете. Прекараните във ветроходство години около Златния бряг си казваха думата. Носът на носещата се с 4 възла скорост лодка се забиваше във вълните, а пръските летяха на утринното слънце.

Докато стигнат обратно, малката му флотилия се беше разпиляла. Лодки 4 и 12 бяха на помощ на хората от лодка С, а № 10 и G се бяха насочили поотделно към „Карпатия“. G изглеждаше в лошо състояние — ниско над водата, с малко гребци.

— Е — каза си Лоу, — ще отида да се погрижа за нея!

— Сега вече имаме почти всичко! — провикна се Хю Улнър. Лоу им хвърли въже и ги взе на буксир.

Тогава на около миля и половина той забеляза лодка А — пълна с вода, странно неподвижна. Хората в нея не бяха успели да вдигнат бордовете и планшира на лодката беше на нивото на водата. От около 30-те души, които в началото доплуваха до нея, повечето бяха паднали зад борда, замръзнали от студ. Бяха останали само дузина мъже и пасажерката от трета класа Роза Абът, стоящи до колене в ледената вода.

Лоу пристигна точно навреме, взе всички на борда на № 14, след това насочи лодката по вятъра към „Карпатия“, влачейки още на буксир G. Сгъваемата лодка А беше изоставена, празна и безлюдна, с изключение на три мъртви тела (лицата им бяха покрити със спасителни жилетки), коженото палто на Р. Норис Уилямс младши и пръстена на пасажера от трета класа Едвард П. Линдел от Хелзинборг, Швеция, когото никой не си спомняше да е виждал през нощта.

Една по една лодките се дотътриха до „Карпатия“. Беше 04:45, когато пристигна лодка № 13 и Лорънс Бизли се покатери по щормтрапа до вратата на палуба В. Той се чувстваше препълнен с благодарност, облекчение и радост, която идваше от старото усещане да чувстваш здрава палуба под краката си. Плътно зад него беше д-р Уошингтън Додж, който не забрави да си вземе за спомен спасителната жилетка.

Г-жа Додж и петгодишният Уошингтън младши пристигнаха с лодка № 7 в 5:10 часа. Малкото момченце бе изтеглено с пощенски чувал и тръшнато на палубата. Стюард се затича с горещо кафе към малкия Додж, но той обяви, че предпочита какао. Стюардът се понесе отново да донесе какао — британските лайнери не напразно бяха известни със своето обслужване.

В 6:00 часа пристигна № 3 и г-н и г-жа Спедън се качиха на борда в безукорно облекло. Следваха Хенри Слипър Харпър, драгоманът Хамад Хасан и китайския мопс Сун-Ят-Сен. Г-н Харпър скоро откри на палубата г-н Огден и го поздрави с класическа небрежност:

— Луис, как се поддържаш толкова млад?