Рядко имаше прояви на вълнение. Мис Петерсън забеляза малко момиченце на име Емили, което седеше на палубата за разходки и хълцаше:
— О, мамо, мамо, лошо ми е! О, мамо, мамо!
Докато лодка № 3 разтоварваше своите пътници една жена в нахлузено върху нощницата кимоно внезапно седна на дъното на лодката. Сочейки друга дама издигана на палубата с въжена беседка, тя изкрещя:
— Погледнете тази отвратителна жена! Ужасна! Стъпи на корема ми! Отвратително същество!
В ресторанта на трета класа една италианка загуби пълно самообладание — хълцаше, крещеше, блъскаше с юмруци по масата. Викаше неспирно: „Бамбино!“. Един стюард от италиански произход изкопчи само информацията, че двете ѝ деца ги няма. Едното беше намерено скоро, но тя показа два пръста и истерията започна наново. Накрая бе намерено и другото — в гладачната на кораба, където бе оставено да се размрази.
Към 8:15 бяха пристигнали всички лодки с изключение на № 12. Тя едва се движеше, намирайки се на няколкостотин ярда от кораба. Вятърът се засили и морето се развълнува още повече. Отрупаният с хора планшир на лодката бе почти на нивото на вълните — в нея бяха се наблъскали 75 човека. Стълпилите се около леерите на „Карпатия“ хора наблюдаваха със затаен дъх как Лайтолър се мъчи да приближи лодката.
Той беше почти замръзнал, униформата му просмукана и втвърдена. Около раменете му имаше наметка с монашеска гугла, подарена му от г-жа Елизабет Мелинджър. В краката му тринайсетгодишната дъщеря на г-жа Мелинджър — Мадлен, бе вперила поглед нагоре с възхищение. Тя винаги бе обожавала тази наметка.
Хората в лодката се притискаха плътно един до друг, опитвайки се да се запазят сухи, молейки се да стигнат до кораба. В такива моменти човек забелязва дори дребните, незначителни неща. Така и полковник Грейси, който напразно се мъчеше да съживи едно безжизнено тяло до себе си се чудеше защо човекът носеше дълги сиви вълнени чорапи.
Към 8:20 те бяха само на 200 ярда. Рострън се опита да помогне, като развъртя носа на „Карпатия“ и спести сто ярда. Лайтолър се бореше да подмине носа и да влезе откъм подветрената страна, когато над морето забушува внезапен шквал. Лодката бе блъсната първо от една, след това от втора вълна. Третата вълна почти я пропусна. В следващия миг тя беше вече в безопасност, под прикритието на големия кораб.
В 8:30 часа последната лодка — № 12 — пристигна и се завърза, започна да разтоварва пътниците. Като се качи на палубата, на полковник Грейси му се прииска да коленичи и да целуне палубата. Харолд Брайд почувства, че го сграбчиха две силни ръце, и след това изгуби съзнание. Джек Тейър видя майка си, която го чакаше и се втурна в обятията й. Г-жа Тейър заекна:
— Къде е татко ти?
— Не знам, мамо — отговори тихо той.
В същото време Рострън се чудеше къде да закара своите 705 неочаквани гости. Халифакс бе най-близкото пристанище, но по целия път имаше лед, а пътниците на „Титаник“, помисли си той, се са нагледали достатъчно на лед. Азорските острови са най-подходящи от гледна точка на назначението на „Карпатия“, но дотам няма да стигнат провизиите и бельото. Най-доброто място за спасените беше Ню Йорк, но това щеше да коства най-скъпо „Кунард Лайн“. Той се спусна в кабината на д-р Макги, където докторът преглеждаше Брюс Исмей. Мъжът бе изпаднал в психическа депресия — съгласяваше се със всичко, което Рострън му предлагаше. Така че Рострън реши да се отправи към Ню Йорк.
След малко се обади „Олимпик“: Защо не прехвърлят спасените от „Титаник“ на него? Рострън си помисли, че това е безумна идея — не можеше да си представи, че ще подложи хората на ново прехвърляне в океана. Освен това „Олимпик“ бе кораб, еднотипен на „Титаник“, видът му ще подейства като тайнствен призрак. За да бъде съвсем сигурен той се спусна обратно в кабината на д-р Макги, за да се консултира с Исмей. Президентът на „Уайт Стар Лайн“ потръпна при мисълта за прехвърляне на „Олимпик“.
Значи целта е Ню Йорк и колкото по-скоро, по-добре. Наблизо вече бе спрял „Калифорниън“ и капитан Лорд неловко поглеждаше веещия се върху мачтата на „Карпатия“ вимпел. Рострън се уговори с него да претърси още веднъж мястото, докато той се отправи за Ню Йорк. След това изтегли от водата толкова лодки, колкото можеше да вземе — шест на предната палуба и седем в лодбалките на „Карпатия“. Останалите бяха оставени на дрейф.