Преди да се насочи към Ню Йорк, Рострън не се въздържа да не хвърли един последен поглед наоколо. Той беше педантичен човек; не искаше да допусне и най-малкия пропуск. Нека „Калифорниън“ да опита, но ако имаше наистина надежда да се спаси още някой останал, то Рострън искаше да е от „Карпатия“.
Докато обикаляше мястото, му хрумна мисълта за кратко богослужение. Той отново слезе при Исмей и го попита дали не възразява. Повтори се картината от преди — каквото искаше Рострън, бе добре дошло за Исмей. Тогава Рострън изпрати за свещеника отец Андерсън — английски изповедник на борда, и хората от „Титаник“ и „Карпатия“ се събраха в главния салон на кораба. Там те благодариха за спасението си и засвидетелстваха уважението си към загиналите.
Докато мълвяха молитвите си, „Карпатия“ бавно обиколи гроба на „Титаник“. От великолепния кораб бяха останали незначителни следи — парчета жълто-червеникав корк… няколко корабни стола… пиластри… възглавници… парцали… спасителни жилетки… изоставените лодки… само един труп.
Към 8:50 Рострън се почувства удовлетворен. Не би било възможно да е останал все още някой жив. Той даде „пълен напред“ и обърна кораба към Ню Йорк.
Градът вече беше силно възбуден. Когато в 1:20 дойде първото съобщение, никой не знаеше какво да мисли по-напред. „Асошиейтид Прес“ го отрази съвсем кратко — просто публикува радиограмата на Кейп Рейс, че в 22:45 часа местно време „Титаник“ е подал CQD, съобщил е, че се е блъснал в айсберг, и е поискал незабавна помощ. Следващото съобщение гласеше, че носът на лайнера е потънал и че жените заемат места в лодките за напускане на кораба. После мълчание.
Новините дойдоха точно преди излизането на сутрешните издания. Нямаше време за повторна проверка; само време за интерпретация по усмотрение. Историята изглеждаше фантастична. Но събитието бе налице. Редакторите бяха изключително предпазливи; типичен пример за това бе заглавието на „Херолд“:
НОВИЯТ „Титаник“ СЕ НАТЪКВА НА ЛЕД
И ИСКА ПОМОЩ.
КОРАБИ ТРЪГВАТ НА ПОМОЩ.
Само „Таймс“ пое риска. Дългото мълчание след първите няколко съобщения убеди главния редактор Кар Ван Анда, че корабът е потънал. Той изтърва новината — ранните издания съобщиха, че „Титаник“ потъва и жените са в спасителните лодки; последното издание — че корабът е потънал.
Към осем часа репортерите вече щурмуваха сградата на „Уайт Стар Лайн“, намираща се на „Бродуей“ №9. Вицепрезидентът Филип А. С. Франклин осветли обстановката: даже и да се е натъкнал на лед „Титаник“ може да запази плавателност за неограничено време. „Ние сме абсолютно сигурни в «Титаник». Вярваме, че този кораб е непотопяем.“
В същото време той трескаво пращаше на капитан Смит радиограма след радиограма: „Чакаме незабавна информация и вероятното местонахождение на пътниците.“
С напредването на сутринта започнаха да прииждат приятели и близки на пътниците от „Титаник“: Г-жа Бенджамин Гъгенхейм и нейният брат Де Вит Селиман… бащата на г-жа Астор — У. Х. Форс… Д. П. Морган младши… стотици хора, които никой не познаваше. И богатите и бедните получаваха същите успокоителни усмивки — няма място за тревога… „Титаник“ е непотопяем; е, в най-лошия случай може да издържи поне два-три дни… естествено, има достатъчно спасителни лодки за всички.
Пресата също заприглася. „Ивлинг Сън“ излезе с огромно заглавие:
СЛЕД СБЛЪСКВАНЕТО НА „Титаник“
ВСИЧКИ СА СПАСЕНИ!
Статията съобщаваше, че всички пътници са прехвърлени на „Паризиън“ и „Карпатия“, а „Титаник“ е взет на буксир от „Вирджиниън“ за Халифакс.
Дори светът на бизнеса бе доволен. При първите съобщения курсът на презастраховката на товара на „Титаник“ скочи с 50 процента, след това достигна 60 процента. Но с качването на оптимизма лондонския курс се върна на 50 процента, след това — 45… 30… и накрая 25 процента.
В същото време акциите на Маркони скочиха до небето. Само за два дни се увеличиха с 55 пункта и достигнаха 225. За една акция, която преди година носеше нищожните 2 долара, не беше никак лошо. Дори „Ай Ем Ем“ огромният синдикат, който контролираше „Уайт Стар Лайн“, се отърси от сутрешните сътресения.
Но започнаха да се пускат слухове. Нямаше още нищо официално, но слушащите атлантическия трафик радисти улавяха обезпокоителни радиограми, които не бяха предназначени за техните уши; въпреки това, те разпространяваха съдържанието им. По време на следобеда служител на „Кунард“ научи от свой приятел, че „Титаник“ е окончателно потънал. Нюйоркски бизнесмен телеграфира също на свой приятел в Монреал. Франклин също дочу за това, но източникът му се стори ненадежден и той реши да запази мълчание. В 18:15 надеждата рухна. Пристигна последното съобщение на „Олимпик“: „Титаник“ е потънал в 2:20; „Карпатия“ е прибрала всички лодки с пътници и се е отправила за Ню Йорк с 675 спасени. Съобщението не бе разпространено в следващите няколко часа. Никой не разбра защо, но не се намериха и доказателства в предположението на „Уърлд“, че това е работа на хищниците от „Уолстрийт“ и товародателите, свързана с презастраховането на техните товари.