Выбрать главу

Очакването завърши в четвъртък вечерта. Десет хиляди души наблюдаваха от Батареята как „Карпатия“ минава покрай статуята на свободата. Докато корабът наближаваше до кей № 54 още 30000 души чакаха на пирса. Рострън до края не влезе в допир с репортерите. Той не ги пусна на кораба на карантинната стоянка и докато „Карпатия“ се движеше нагоре по Норт Ривър, от всички страни ги съпровождаха буксири, пълни с репортери, които крещяха въпроси по мегафона.

В 20:37 часа корабът достигна кея и започна да разтоварва лодките от „Титаник“, които пречеха на шквартоването. Те бяха откарани с гребане до кея на „Уайт Стар Лайн“, където ловците на сувенири ги обраха през нощта. (На другия ден при лодките бяха изпратени мъже, които заличиха с шкурка името „Титаник“).

В 21:35 „Карпатия“ бе шквартована, сходнята спусната и първите спасени се заизсипваха на брега. След малко под митническо наблюдение бе поставена кафява брезентова чанта, издута отстрани. Митническите власти заявиха, че това е единствения багаж, спасен от „Титаник“. Собственикът му Семюъл Голдънбърг, отричаше подобен факт. Той твърдеше, че е купил чантата на борда на „Карпатия“. Според него тя съдържаше само някои дрехи, които той бе носил при напускането на „Титаник“ и няколко дребни неща, купени на борда на кораба-спасител — пижама, палто, панталони, халат, дъждобран, чехли, две парчета плат, яки за ризи, тоалетни принадлежности и обувки за жена му и него.

С пристигането на „Карпатия“ стана ясно кой е оцелял, но не се разкри какво се е случило. Спасените пътници добавяха към съчинените на брега измислици собствени митични преживявания и версии. За някои сърцераздирателното завръщане бе достатъчно. Други бяха просто като отнесени от преживяното. Най-богатите разкрасяваха и без това добрите разкази. Преживяванията на най-лаконичните бяха обогатявани от репортерите. Някои бяха много потресени, други твърде засрамени. Вестникарски интервюта съобщиха, че пътникът от втора класа Емилио Порталупи е бил върху леден блок с часове… мис Мери Янг е видяла айсберга един час преди сблъскването… морякът Джек Уилямс и Уилям Френч са наблюдавали как шест души са били застреляни като кучета… филаделфийският банкер Робърт У. Даниъл е завладял радиостанцията на „Карпатия“ по време на връщането. Всички доказателства сочеха неверността на тези измислици, но обществеността бе твърде възбудена, за да обръща внимание.

Измишльотините нямаха граници. На 19 април „Сън“ цитира думите на пътника от първа класа Джордж Брейтън:

„Луната блестеше и някои от нас, като се наслаждаваха на свежия въздух, се разхождаха по палубата. Когато дойде първия вик на наблюдателя, че отпред има айсберг, капитан Смит беше на мостика. Тогава го видях — беше висок около 300 фута и се намираше на около 200 ярда точно пред носа. Капитан Смит изкрещя някакви разпореждания… много от нас се затичаха към носа на кораба. Като разбрахме, че ще се блъснем, побягнахме към кърмата. След това дойде сблъскването и пасажерите бяха обхванати от паника… Това се случи около 22:30 часа… според мен около полунощ експлодира първият котел. Едва тогава, струва ми се, капитан Смит започна да се безпокои…“

Интервюто с моряка от „Карпатия“ Джонас Бригс разказваше за красивото черно нюфаундленско куче Ригел, което скочило от палубата на потъващия „Титаник“ и придружило с плуване една спасителна лодка чак до „Карпатия“, сигнализирайки на капитан Рострън с весел лай тяхното местонахождение.

Имаше твърде много лични приумици. Наблюдателят Реджиналд Ли: от ужасния момент, в който неговият колега Флийт забелязал айсберга, до съобщението изминал сякаш цял век; той разказва за някаква омара на хоризонта, спомняйки си как Флийт казал: „Ако можем да видим нещо в такава омара, ще сме щастливи“. Флийт не си спомня въобще да е казвал такова нещо.

Едно интервю с мъж от първа класа подробно обяснява присъствието му в лодка № 7 — първата напуснала кораба лодка:

„По един въпрос всички жени бяха единодушни. Няма да влязат в спасителните лодки преди мъжете. Страхуваха се да се предадат на изненадите на морето. Да пристъпиш в крехкия плавателен съд, приспускан от скърцащи лодбалки — за това се иска кураж. Малко мъже бяха готови на това. Един офицер ме блъсна отзад и изкрещя:

— Вие сте достатъчно голям да държите весло в ръцете. Скачайте в лодката, иначе никога няма да накараме жените да влязат в нея. Бях принуден да се подчиня, въпреки че корабът ми изглеждаше по-сигурно място, отколкото малката лодка“.

Постепенно истината излезе наяве, но остана нещо от тези първородни измислици, което може да се чуе и до днес: дамата, която отказва да се разделя със своя датски дог… свирещият „По-близо до теб, господи“ оркестър… капитан Смит и първият помощник Мърдок се самоубиват… г-жа Браун командва лодка № 6 с револвер в ръка.