— Е, добре, вдигна рамене Стейд, — май не е нещо сериозно. Ще се върна в кабината си да почета.
Господин и госпожа Дикинсън Бишоп от Доуеджиак, Мичиган, реагираха по същия начин. Когато минаващ стюард ги увери: „Блъснахме малко парче лед и го отминахме“, те се върнаха в кабината си и си легнаха. Г-н Бишоп взе да чете книга, но скоро бе прекъснат от чукане на вратата. Беше г-н Алберт А. Стюарт — избухлив възрастен джентълмен, който притежаваше значителен брой акции в цирка „Барнъм и Бейли“:
— Ела навън да се позабавляваш!
И други бяха обхванати от същата идея. Пътникът от първа класа Питър Дейли чу млада жена да казва на друга:
— Хайде, ела да видим ледения блок, никога не съм виждала преди подобно нещо!
В пушалния салон на втора класа някой остроумно попита дали може да вземе малко лед от айсберга за своя хайбол.
Това не беше невъзможно. Когато „Титаник“ се отърка в ледената планина, от нея върху горната палуба откъм десния борд, срещу предната сигнална мачта се изсипаха няколко тона лед. Тук се намираше мястото за отдих на трета класа и ледът бе скоро открит от търсещите обитатели на третокласните помещения. От прозореца на своята кабина, която се намираше на палуба В, г-жа Натали Уик ги наблюдаваше как се замерят с парчета лед.
Ледът бързо стана туристическа атракция. Майор Артър Годфри Почън — производител на химикали от Торонто на средна възраст, използва възможността да установи контакт със своя изтъкнат сънародник Чарлс М. Хейс — президент на Голямата магистрална железница:
— Господин Хейс — извика той, — видяхте ли леда?
Когато г-н Хейс отговори, че не го е видял, Почън продължи:
— Ако искате, аз ще ви заведа на палубата да ви го покажа?
Те извървяха пътя до палуба А и се загледаха в разгорещената игра под тях.
Притежанието на лед не остана дълго монопол на пътниците от трета класа. Докато полковник Грейси стоеше във фоайето на палуба А, по рамото го потупа Клинч Смит — личност от нюйоркското общество, който освен другите си преживявания бе известен и с това, че е стоял на една маса със Стенфорд Уайт вечерта, в която същият бе убит от Хари Тоу.
— Искате ли да занесете сувенир в Ню Йорк? — попита Смит. Той разтвори ръката си и показа малко, плоско като ръчен часовник парченце лед.
И други бяха обхванати от същата колекционерска страст. Рулевият Джон Поингдестър вдигна парче лед и показвайки го, обиколи моряшкия салет. Един пътник от разположените в дъното на кораба най-ниско платени помещения подари на четвъртия помощник-капитан Боксхол отломък с размер на малък леген. Смазочникът Уолтър Хърст лежеше полуразбуден, когато тъстът му, който обитаваше същата кабина, дойде и хвърли в койката му буца лед. Един мъж влезе в помещенията на стюардите, показа голямо колкото чаена чаша парче и каза на стюарда Ф. Дент Рей:
— Отпред има тонове лед!
— Е, добре — прозя се Рей, — Това няма да ни навреди. — И се приготви отново за сън.
Малко по-любопитният стюард от първа класа Хенри Семюъл Ечиз, който по време на сблъскването бе свободен от смяна, се отправи към предната част на палуба D, за да проучи обстановката, и се натъкна на идващ насреща пътник от трета класа. Преди още Ечиз да успее да каже нещо, пътникът, сякаш контриращ стюарда по време на спор с неопровержимо доказателство, хвърли огромно парче лед на палубата и изкрещя:
— Ще повярвате ли най-после?
Съвсем скоро бяха налице множество далеч по-смущаващи доказателства. Към 23:50 часа — десет минути след сблъскването — в първите шест от шестнадесетте водонепроницаеми отсека на „Титаник“ можеха да се видят и чуят странни неща.
Настройчикът Семюъл Хеминг, който почиваше свободен от вахта в койката си, дочу непривично съскане откъм форпика — отека, който се намира най-близо до носа. Той се промъкна напред, доколкото бе възможно, и откри, че съскащият звук е причинен от въздух, който излизаше от намиращия се във форпика сандък за котвената верига. Водата, която бързо нахлуваше в долната част, изтласкваше въздуха и създаваше огромно налягане.
Странен звук в по-задния отсек, където се намираха жилищните помещения на огнярите и товарния люк № 1, възбуди любопитството на главния огняр Чарлс Хендриксън. Само че този път това не бе въздух, а вода. Като погледна надолу под спираловидния трап, който водеше към прохода, съединяващ кабините на огнярите с котелните отделения, той забеляза в основата на излетите железни стъпала да се плиска морска вода.
Пътникът Карл Джонсън — един от притежателите на най-евтините билети — бе още по-неприятно изненадан в третия отсек. Тук се намираха жилищните помещения с най-ниска цена — най-дълбоко в кораба и най-близо до носа.