Най-силно впечатление на Уошингтън Додж младши е направил оглушителния грохот на парата, излизаща от огромните комини на „Титаник“. Той е бил само на пет години.
Пътниците от трета класа Ана Кинкайд (Сьоблом), Селини Декър (Язбек) и Гюс Коне също дадоха значително по-голям принос, отколкото интересните им разкази. Те много ми помогнаха да възстановя царящата в трета класа атмосфера — дълго пренебрегвана страна на случилото се.
И екипажът допринесе много повече от чистото споменаване на техните преживявания. Дълбокото чувство в гласа на хлебаря Чарлс Бърджис, когато той говори за „Титаник“, разкрива дълбоката гордост на човек, който е бил част от неговия екипаж. Благородната любезност на стюардите Джеймс Уитър, Ф. Дент Рей и Лео Джеймс Хайленд осветли несравнимото обслужване, на което са се наслаждавали пътниците. А съобразителността на мъже като старши рулевия Джордж Томас Роу, моряка А. Пъф, хлебаря Уолтър Белфорд и смазочника Уолтър Хърст потвърждават хвалбите на огняря Кемиш, че екипажът се е състоял от цвета на Саутхемптън.
На тях и на много други оцелели от „Титаник“, като г-жа Жак Фютрел, г-жа Хенри Харис, г-жа Х. А. Касбиър, г-жа М. В. Ман, г-жа А. С. Уилямс, Хари Джайлс, Чарлс Джофин и Хърбърт Д. Питмън — най-сърдечна благодарност за отделеното време и загрижеността им.
Същата отзивчивост проявиха и роднините на хора, били на борда на „Титаник“. Наскоро ми беше донесено едно писмо от роднина — наследник на един от спасените мъже, което илюстрира колко далеч са стигнали нещата след събитията. Писмото е писано лично до него малко след разигралата се трагедия. Аз съм изхвърлил имената от писмото, но самия акт на предоставяне на тази информация от приносителя показва смелостта и честността му да оттегли своето обвинение:
Уважаеми…
Пред мен се намира информация, която казва, че сте се опитали със сила да си пробиете път до една от спасителните лодки… и когато сте били върнат от майор Бът, сте се мушнали в тълпата, изчезнали сте и след малко сте излезли от кабината си, облечен в женски дрехи, които са разпознати като носени от вашата съпруга по време на рейса.
Не мога да разбера как можете да държите главата си изправена и да се наричате мъж, след като знаете, че всяка глътка въздух, която вдишвате е лъжа.
Ако съвестта ви продължи да ви мъчи след прочитане на настоящото, по-добре си признайте. Няма по-вярна от старата поговорка: „Признанието е мехлем на душата“.
Искрено ваш…
Освен писма много от роднините дадоха сами безценна информация. Бих искал особено да благодаря на дъщерята на капитан Смит — г-жа М. Р. Кук, за очарователните възпоменания за нейния смел баща; на г-жа Силвия Лайтолър — за любезността ѝ да ми пише за своя съпруг, капитан II ранг Чарлс Лайтолър, който бе отличен за смелостта си през 1940 година, когато закара своя кораб в Дюнкерк; на г-жа Алфред Хес, която ми предостави семейните архиви на г-н и г-жа Айсидор Строс; на г-жа Синтия Флечър за копието от писмото на баща ѝ Хю Уилнър, написано на борда на „Карпатия“; на г-н Фред Д. Кросби и на сина му Джон за помощта при събирането на информация за капитан Едуърд Гифорд Кросби; на г-жа Виктър А. Минъхън — за интересните подробности относно д-р и г-жа Уилям Минъхън и дъщеря им Дейзи.
Там, където не можах да намеря спасени или техни роднини, разчитах на публикации. Официалните протоколи от разследването на американския Сенат и Британския следствен съд, естествено представляваха няколко хиляди страници завладяващи свидетелски показания. Много съм задължен и на откровените, частно публикувани спомени на Джек Тейър. Също много интересна е и частно публикуваната реч на д-р Уошингтън Додж пред Клуба на общността в Сан Франциско. Книгата на Лорънс Бизли „Гибелта на парахода «Титаник»“ („Хъфтън Мифлин“, 1912 година) съдържа класическо описание, което заслужава описанието на всеки читател. „Истината за «Титаник»“ на Арчибалд Грейси („Мичън Кенърли“, 1913 година) е безценно средство да се определи кой кога е влязъл и в коя лодка — полковник Грейси е неуморим детектив. Книгата на капитан II ранг Лайтолър „«Титаник» и другите кораби“ е фина смес от хумор и смелост („Айвър Никълсън енд Уотсън“, 1935 година). „Героят от «Титаник»: корабостроителят Томас Андрюз“ на Шон Бълок („Норман — Ремингтън“, 1913 година) е труд, сътворен с обич, който пресъздава последните часове на този чудесен човек.