Джонсън стана да разбере причината за напомнящия леко вълнение звук, който идваше от коридора, и краката му се озоваха във вода. Той реши да се облече и докато навличаше дрехите си, водата бе вече покрила обувките му. Без предубеждение, с почти клиничен интерес Джонсън забеляза, че водата е с равномерна дълбочина. Съседът му Даниъл Бъкли реагира по-бавно и скачайки от койката си, цопна във вода, която стигаше до глезените му.
Много по-измокрени бяха петима пощенски чиновници от четвърти отсек. Пощата на „Титаник“ бе разположена на две палуби — писмата заедно с багажа на пътниците от първа класа бяха струпани на най-долната палуба, а се сортираха горе, на палуба G. Двете нива се съединяваха с широк железен трап, който продължаваше до палуба Е и по-нататък. Само за пет минути, докато пощенските чиновници влачеха по трапа двестате чувала с препоръчани писма нагоре, в по-сухото сортировъчно помещение, водата вече плискаше около коленете им.
Усилията им бяха напразни — още пет минути и водата стигна до горния край на стъпалата и заля палуба G. Чак тогава служителите вкупом напуснаха пощенското помещение, оттегляйки се по трапа към палуба Е.
На върха на трапа те намериха едно семейство, което наблюдаваше действията им. Г-н и г-жа Норман Кембел Чембърс от Ню Йорк бяха привлечени от шума след безплодна разходка но торната палуба. Сега заедно с пощенските служители те наблюдаваха събитието, като се шегуваха с намокрения багаж и се чудеха какво може да е съдържанието на плаващите в напуснатото помещение писма.
За кратко време в определени моменти към тях се присъединяваха и други — четвъртият помощник-капитан Боксхол, вторият помощник-стюард Уит, даже и капитан Смит. Но в никакъв случай семейство Чембърс не можеха да повярват, че това, което виждат, крие истинска опасност.
В петия водонепроницаем отсек на носа назад се намираше котелно отделение № 6. След скока през отвора на затръшналата се зад тях водонепроницаема врата тук се озоваха огнярът Барет и вторият механик Хескит. Тези, които не успяха да се измъкнат, се покатериха бързо нагоре по аварийните трапове. Някои останаха по местата си, а след минута се върнаха обратно и катерещите се членове на екипажа. Отнякъде долетя вик:
— Затваряйте клапаните!
И след това:
— Гасете пещите!
Огнярят Джордж Бочъмп работеше трескаво, тъй като морската вода нахлуваше през вратата на бункера и сантинните капаци. За пет минути водата стигна до кръста — черна и мазна от машинните масла. Въздухът бе наситен с пара. Бочъмп така и не разбра кой изкрещя дългоочакваните думи.
— Достатъчно!
Той вече прескачаше с облекчение за последен път стъпалата нагоре по трапа.
До сухата стена на водонепроницаемата врата към кърмата вторият механик Хескит се бореше за възстановяване на нормалната обстановка в котелно отделение № 5. Водата още нахлуваше през намиращата се в близост до затворената врата цепнатина с дължина два фута, но помощник-механиците Харви и Уилсън бяха включили една помпа и нивото намаляваше.
Няколко мига огнярите стояха и безцелно наблюдаваха как механиците съоръжават помпите; след това се получи съобщение да отидат от машинното отделение на лодъчната палуба. Те се скупчиха по спасителните трапове, но от мостика им наредиха да се върнат и известно време те се блъскаха по работните проходи на палуба D, като сновяха нагоре-надолу, объркани от бюрокрацията на огромния кораб, без да знаят какво да правят по-напред.
В същото време угаснаха светлините в котелно отделение № 5. Механикът Харви нареди на стоящия зад него огняр Барет да отиде в машинното отделение за фенери. Вратите към съседните помещения бяха затворени; Барет трябваше да се изкачи до върха на аварийния трап, да прескочи отгоре и да се спусне от другата страна. Докато той налучкваше стъпалата, механиците включиха отново осветлението и фенерите не бяха необходими повече.
След това Харви каза на Барет да угаси котлите — повишеното налягане на парата отваряше изпускателните клапани и тя излизаше на облаци. Барет се покатери обратно по трапа и събра петнадесет-двадесет сновящи по палуба D огняри. Всички те шумно слязоха долу и започнаха да заливат пещите с вода. Това бе непосилен труд — затварянето на клапаните, за да се избегне повишаване налягането на парата, и угасянето на самите котли. Огнярят Кемиш още си спомня този момент с вълнение: „Угасянето на тези пещи бе истински ад…“
Действията на мъжете в котелното отделение бяха придружени от изригващи облаци пара. Постепенно обаче редът бе възстановен. Светлините заблестяха ярко, вече нямаше вода и в номер 5 всичко като че ли изглеждаше наред. Когато някой каза, че вахтените от смяната 00:00–04:00 часа изнасят койките си на палубата за отдих, тъй като кабините им са пълни с вода, в отсека вече цареше бодра увереност. Вахтата 20:00–24:00 часа спря работа, прие казаното като хубава шега и се посмя добре.