Погълнат изцяло от заниманията си, Андрюз почти не усети удара и се откъсна от своите фотоси чак когато му съобщиха, че капитан Смит го вика на мостика.
След няколко минути Андрюз и капитанът бяха на обиколка — надолу по предназначения за екипажа трап, за да не привличат излишно внимание, покрай лабиринта от коридори в основата на кораба, покрай бълбукащата в пощенското отделение вода, край игрището за скуош, където върху отбивната стена се очертаваше мръсната линия на водата.
Промушвайки се обратно към мостика, те минаха през фоайето на палуба А, което още бе натъпкано с правостоящи пътници. Всеки от тях се опита да отгатне по лицата на двамата мъже признак на добри или лоши новини; никой не можа да открие какъвто и да е знак.
Някои от членовете на екипажа не бяха толкова предпазливи. Когато в кабина D-60 г-жа Хенри Слипър Харпър помоли д-р О’Лафлин да убеди болния ѝ съпруг да остане в леглото, старият лекар възкликна:
— Казват, че сандъците с багаж плават в товарното помещение; по-добре се качете на палубата!
В кабина В-91 заедно с поверената ѝ деветнадесетгодишна Маргрет Греъм седеше млада гувернантка на име Елизабет Шутс. Тя попита един минаващ край кабината офицер дали има някаква опасност:
— Не — безгрижно каза той, но мис Шутс дочу думите му в края на коридора.
— Ще можем да задържим водата още малко!
Тя погледна към Маргрет, която бавно и с усилие дъвчеше сандвич с пиле. Ръката ѝ така се тресеше, че пилешкото месо се ръсеше по земята.
В работния проход на палуба D никой не задаваше въпроси. Този широк коридор бе най-прекият и най-бързият път от единия до другия край на кораба — офицерите го наричаха „Парк лейн“, а екипажът „Скотланд Роуд“. Сега той бе задръстен от блъскащи се, пробиващи си път хора. Част от тях бяха изтласкани от котелно отделение № 6 огняри, но преобладаваха главно пътници от най-евтините жилищни помещения, които бавно си пробиваха път към кърмата, мъкнейки кутии, торби и даже сандъци с багаж.
На тези хора не бе необходимо да им се казва, че са в опасност. За настанените на десния борд, дълбоко долу в трюмовете, ударът не бе едва доловим стържещ звук, а страхотен грохот, който ги изхвърли от койките.
Г-жа Селини Язбек — съпруга само от 50 дни — изтича в коридора заедно със своя съпруг. Вместо продължително изкачване по палубата, за тях бе по-лесно да потърсят причините на случилото се долу. Облечени в нощните си одежди, те се приближиха до водещата към котелните отделения врата и погледнаха през нея. Механиците се мъчеха да отстранят повредата и да пуснат помпите. Семейство Язбек не се нуждаеше от повторен оглед — те се втурнаха обратно към кабината си, за да се облекат.
Много по-високо, върху палуба А, пътникът от втора класа Лорънс Бизли забеляза интересен факт. Когато се заспуска, за да провери кабината си, той почувства, че стъпалата „не са съвсем на място“. Те изглеждаха нормални, но краката му не попадаха там, където трябваше. Сякаш той неволно губеше равновесие… като че ли стъпалата имаха наклон към носа.
И майор Почън забеляза това. Както стоеше с г-н Хейс в предния край на палуба А и наблюдаваше как пътниците от трюмните помещения играят футбол с парчета лед, той почувства, че палубата леко се наклонява.
— Защо се наклонява корабът? — извика той към Хейс. — Не трябва! Водата е съвсем спокойна, а и той не се движи!
— Не знам — отговори спокойно г-н Хейс. — Този кораб е непотопяем.
Другите също почувстваха наклона, но да се говори на тази тема изглеждаше нетактично. В котелно отделение № 5 огнярът Барет реши да не казва нищо на работещите с помпите механици. Много по-нагоре, във фоайето на палуба А, полковник Грейси и Клинч Смит реагираха по същия начин. На мостика констатираха лек диферент на кораба към носа и пет градуса крен на левия борд.
Андрюз и капитан Смит бързо пресмятаха нещо. Вода има във форпика… в трюм №1… трюм № 2… котелно отделение № 5. В първите десет минути водата навсякъде е била 14 фута над нивото на кила, с изключение на котелно отделение № 5. Съпоставени, фактите показваха наличието на 300-футов срез и пълно наводняване на първите пет отсека.
Андрюз тихо обясни какво означава това. „Титаник“ може да запази плавателност при наводняване на които и да са два от шестнадесетте отсека. Той можеше да остане на вода при наводняване на три от петте първи отсека. Корабът може да остане на вода дори при запълване на първите четири отсека. Но не може да има плавателност при наводнени пет носови отсека.
Преградата между петия и шестия отсек достигаше само до палуба D. При наводняване на първите пет отсека носът щеше да потъне на дълбочина, даваща възможност да прелее вода от пети в шести отсек. При напълването му — в седми отсек и т.н. Това бе просто, ясно, математически обусловено и противодействие нямаше.