След краткотрайно мълчание Рандайк рече съчувствено:
— А как може да се обясни изумителният факт, че сте достигнали до четиристотингодишна възраст?
— Естествено, само формално според рождената си дата съм на четиристотин и петдесет години — отвърна Маклоъм спокойно. — От биологична гледна точка аз съм живял около сто и четиридесет години. Завърших машината на времето, когато бях на тридесет и девет.
— Единствено на сър Едуард демонстрирах възможностите на моя апарат. След първата ми разходка в миналото в знак на благодарност му дадох една златна астекска маска, която ми бе подарил Монтесума. По този начин разходите на сър Едуард бяха възстановени многократно и аз се почувствувах напълно свободен от дългове.
Сър Едуард ме поздрави. Надявах се, че скоро политическото положение на Запада ще се стабилизира и че тогава ще мога да представя откритието си на обществеността.
За да сме сигурни, предприехме още няколко пътешествия в различни епохи и части на света, тъй като машината позволява и преместване в пространството. По време на тези екскурзии сър Едуард и аз си набавихме някои ценни произведения на изкуството, които в повечето случаи в момента на създаването си нямаха никаква или почти никаква стойност. За моралността на тези сделки хич и не се замислях. Исках да стана финансово независим, за да мога един ден да използувам своето откритие за благото на човечеството. Все още бях така наивен да вярвам, че ще мога да решавам съдбата на откритието си, че ще мога да предявявам авторските си права.
Маклоъм отпи глътка уиски и продължи оживено:
— След това направих решителна грешка, тъй като се бях откъснал от реалния свят. Понеже дотогава бяхме пътували само в миналото, един ден поисках да посетя и бъдещето. Нагласих машината на плюс триста години. Върнах се невредим от това първо пътешествие в бъдещето. За доказателство, че съм постигнал целта си, донесох със себе си един учебник по история. Представете си моята безгранична наивност — да донеса в съвремието си документ, който подробно описва бъдещото сгромолясване на старата система в световен мащаб с всичките произтичащи от това последствия: кървавите стълкновения, превратите, контрареволюциите, борбата за власт на големи, малки, леви и десни групировки, цялото ужасяващо време до стабилизацията през две хиляди шестдесет и девета година.
Преди всичко описанието на започналото след тази дата развитие на стария свят доведе сър Едуард до истински шок. С трескава припряност, като че ли търсеше нещо, той препрочиташе отново и отново тази книга и всеки път разочаровано я захвърляше в ъгъла.
Един ден ми предложи да придобием големи богатства в някоя отдалечена епоха и с тях да се установим на спокойствие в осемнадесети или деветнадесети век. Колебаех се. Идеята му беше съблазнителна, още повече, защото знаех, че бъдещето ни готви тежки изпитания. Но какво щях да правя аз с моето откритие в деветнадесети век? Стана ми също така ясно, че такова начинание не може да бъде осъществено, без да се нарушат моралните и юридическите закони. Страхувах се от злоупотреба с моето откритие. Забраних на Брук за в бъдеще да гледа на машината на времето като на средство за придобиване на материални блага. Стигна се до спречкване. Брук се държа като истинско животно. Крещеше, заплашваше, плачеше, молеше ме на колене да го спася. Опитах се да го убедя, че е по-добре да се подготви за бъдещето.
Известно време Брук се движеше наоколо с мрачно лице и се правеше, че не ме забелязва. Един ден ми направи ново предложение за обезпечаването на нашето бъдеще, защото вследствие на инфлацията и неговите средства се топяха бързо.
Идеята на Брук носеше изгода за всички, а освен това беше толкова проста и привлекателна, че се съгласих, без много-много да му мисля.
Брук поиска да направи от Глеймис Касъл луксозен хотел със специални атракции — в замъка щеше да витае истински призрак.
Доколкото беше по силите му, Брук познаваше машината на времето. В общи линии знаеше принципа й на действие и нейните възможности. Беше осведомен относно канала на времето, който съставлява главната предпоставка за пътуването в миналото и бъдещето. Човек може да го напуска и да се връща в него според волята си. Пътуващият се придвижва през времето и пространството, защитен от мощни силови полета. При манипулирането с канала на времето може да настъпи един ефект, който нарекох капан на времето. Той настъпва много рядко и при това само когато се срещнат най-малко три времеравнини при точно определени условия. Управляващият кибернет е в състояние да контролира непрекъснато параметрите, които водят до него, и да предотвратява опасните положения. За да е в безопасност пътуващият във времето, не бива да се допуска каналът да се трансформира в капан, защото капанът на времето е един вид израждане на канала. Обаче капанът може да бъде предизвикан изкуствено и именно това стана причина за по-нататъшната ми зла участ.