Джеймс Ролинс
Последната одисея
Сигма форс #15
На читателите по цял свят, на онези, които продължават да търсят изгубени светове и по-големи истини, скрити в драсканиците с мастило върху хартия. Благодаря, че ми правите компания в това пътуване.
Тази книга е художествена измислица. Имената, героите, местата и събитията са продукт на въображението на автора или се използват фиктивно и не следва да се възприемат като действителни. Всяка прилика с реални събития, места, организации или хора, живи или мъртви, е чиста случайност.
Благодарности
Твърди се, че Омир е казал: „Истината е в пътуването“. И пътят от идеята до издадения роман е доста неравен. Моята одисея до завършването на тази книга беше много по-лесна благодарение на помощта на моите уважавани (и неимоверно търпеливи) първи читатели, критици и поддръжници: Крие Кроув, Лий Гарет, Мат Бишъп, Мат Ор, Ленард Литъл, Джуди Прей, Каролин Уилямс, Джон Вестър и Ейми Роджърс. Разбира се, специални благодарности на Стив Прей за картата на Арктика. И на Дейвид Силвиан за това, че ме прави да изглеждам добре в цифровата вселена. И на Чери Маккартър, който сподели с мен куп интригуващи концепции и чудатости, част от които намериха място на тези страници. И на Уилям Грег Рийд за ценната му помощ с подводната бойна техника. Разбира се, тази книга нямаше да види бял свят без изумителния екип професионалисти, които според мен нямат равни на себе си. Благодаря на всички в „Уилям Мороу“, че винаги ме подкрепят и най-вече на Лайет Стелик, Даниел Бартлет, Кейтлин Хари, Джош Марвел, Ричард Акан и Ана Мария Алеси. И накрая, разбира се, специални благодарности на хората, изиграли основна роля във всички етапи от създаването на книгата — на уважавания ми редактор Лиса Кош и неуморимата й колега Мирея Хирибога, както и на агентите ми Ръс Гейлън и Дани Барър (и на дъщеря му Хийтър Барър), които не знаят какво е почивка. И както винаги трябва да подчертая, че вината за всички грешки във фактите и детайлите в тази книга, които се надявам да не са много, пада изцяло върху моите рамене.
Исторически бележки
Историята е непостоянно нещо. Разказите за събитията се променят в зависимост от гледната точка. И често победителят е онзи, който разказва историята и циментира мита във факт.
Вземете например епосите на Омир „Илиада“ и „Одисея“ — две лирични поеми, разказващи за Троянската война и събитията след нея. Смята се, че тези истории са съставени през осми век преди новата ера, макар че днес повечето историци се съмняват, че Омир изобщо е съществувал. Бардът, възпявал богове и чудовища, най-вероятно е бил просто удобен псевдоним, зад който се крият множество поети, разказващи тази бурна история.
И все пак, до каква степен двата епоса се основават на исторически събития и каква част от тях е чиста измислица?
Векове наред учените отхвърляли дори самото съществуване на славната Троя — голям град, обсаден от гърците и превзет с хитрост с помощта на Троянския кон, както се описва в „Илиада“. Смятало се, че Троя е митично място, плод на въображението на Омир. А после, в края на деветнайсети век, един германски археолог аматьор на име Хайнрих Шлиман започнал да копае големия хълм Хисарлък в Турция и разкрил руините на голям град. Минали доста години, но накрая този комплекс наистина бил идентифициран като изгубения град Троя.
И просто така митът се превърнал в история.
А как стои въпросът с епоса „Одисея“, разказващ историята на големия герой Одисей и неговото изпълнено с премеждия десетгодишно пътуване обратно до родния му остров Итака? Това е разказ за трудности и поражения, за колосални чудовища и вещици, за пращани от богове бури и сирени, докарващи мъжете до подлуда. Нищо от тези неща не може да се приеме като факт, нали така? Въпреки това историци и археолози продължават да преравят „Одисея“, да търсят улики и да се опитват да начертаят маршрута на кораба на Одисей, като дори свързват географски обекти със споменатите в епоса места.
Ето конкретен пример. Преди малко повече от десетилетие един британски консултант по мениджмънт на име Робърт Битълстоун използва модерни геоложки инструменти да идентифицира родното място на Одисей — Итака, където великият герой се завръща в края на епичното си пътуване. Археолозите вече са отхвърлили днешния остров Итака като родина на Одисей, тъй като островът не отговаря на описанието на Омир в „Одисея“. Битълстоун предложи нова теория, според която древната Итака е днешният полуостров Палики в Гърция. Доказателствата му бяха толкова убедителни, че професорът по класическа филология от Кеймбридж Джеймс Дигъл заяви: „Доводите са неоспорими и се подкрепят от геологията… посетите ли самото място, веднага ще видите съвпаденията[1]“. Заключенията на Битълстоун се подкрепят и от други специалисти по антична история[2].
1
Fergus М. Bordewich, „Odyssey’s End: The Search for Ancient Ithaca,“