Грей кимна.
„Възможно ли е отговорът да е някаква комбинация от всички тези предположения?“
Ковалски зададе по-важния въпрос.
— Как ни помага това да разберем накъде да тръгнем?
Грей вдигна отново таблета си и показа мястото, където линията между Африканската и Евразийската плоча продължава на запад, като минава през северния връх на Мароко. За по-нагледно отвори и топографска карта на Мароко, върху която беше наложена линията.
— Ясно е, че Хунайн не е можел да прекара кораба си по суша през Мароко, затова е заобиколил, като е минал през Гибралтар. Смятам, че след това е завил на юг към мястото, където тектоничната линия отново се появява от другата страна на мароканския бряг.
Бейли присви очи и кимна бавно.
— Според онова, което обсъдихте с монсеньор Роу, Хунайн вероятно е търсел дома на загадъчните феаки.
Грей кимна.
— Място, описано като много далечно, на края на света.
— Иначе казано, отвъд Гибралтар — добави Бейли.
Мария се намръщи.
— Но откъде можем да сме сигурни, че Хунайн е тръгнал на юг, за да търси продължението на евразийско-африканската граница?
— Първо, от произхода на думата феаки. Тя идва от гръцкото файос, което означава „сив“.
— Колко подходящо — промърмори Ковалски.
Грей не му обърна внимание.
— Името феаки означава „сиви хора“. Някои учени смятат, че става дума за някакъв тъмнокож народ.
— Каквито са африканците — каза Мак.
— И това не е всичко.
Грей остави таблета и взе парчето от златната карта. То изобразяваше частта от Африка южно от Гибралтар. Грей го вдигна и го наклони, за да покаже по-добре триизмерната топография върху златната повърхност. Прокара пръст по хребета, който минаваше през Мароко и беше почти точно копие на линията върху картата от таблета.
— Това е планинският масив Атлас — каза той. — Той е образуван от Африканската плоча, която се подпъхва под Евразийската и я повдига. Централният хребет, който е най-близо до тази граница, е така нареченият Висок Атлас, а под него е масивът Антиатлас. Между тях има дълбока долина. Ако се вгледате внимателно, ще видите река, която извира от планините и се влива в океана. Това е басейнът на река Сус.
Той пусна парчето от картата да обикаля от ръка на ръка, за да могат всички да разгледат добре.
Когато дойде редът на Бейли, Грей попита:
— Какво виждате при горното течение на реката, при частта от Висок Атлас, която е близо до брега?
Бейли почти заби нос в картата.
— Малък рубин. Това ли имате предвид?
— Какво изобразяват рубините на картата? — попита Грей.
— Вулкани — отвърна Ковалски.
Грей се изправи.
— Направих справка. Там, където е поставен рубинът, няма вулкани.
Мария се вкопчи в ръката на Ковалски.
— Хунайн не е отбелязал това място случайно — продължи Грей. — Може и да не е вулкан, но ако искате да представите огнен подземен свят, рубинът пак би свършил работа.
Бейли сви устни. Нещо явно го тормозеше и той най-накрая го изказа на глас.
— Но аз си мислех, че феаките са живеели на остров.
— Не, това е често срещано объркване — обясни Грей. — Никъде в „Одисея“ Омир не казва, че живеят на остров, а само че се намират близо до морето.
— Което би се отнасяло и за град, разположен край брега — каза Мария.
Гласове и стъпки ги накараха да погледнат към салона. Командир Пулман приближи, следван от тактическия си координатор, и изгледа намръщено групата. Очевидно не му харесваше да го държат на тъмно и искаше отговори.
— Скоро ще прелетим над Гибралтар — каза той. — Трябва да знам накъде ще продължим след това.
Грей вече беше избрал място — град при устието на река Сус, портата към плетеницата планински водни пътища.
— Към Агадир — каза той. — Това е курорт на около петстотин километра южно от Казабланка по мароканския бряг. Трябва да ни оставите там. И да останете наблизо.
Пулман като че ли се канеше да попита защо, но Грей го изгледа и го накара да се откаже. Командирът изсумтя, обърна се кръгом и си тръгна с тактическия координатор.
— Имам чувството, че са ни отвлекли — промърмори той на заместника си.
Грей се обърна. Знаеше, че е рисковано да използват този голям самолет като превозно средство, вместо някой частен самолет, но „Посейдон“ беше оборудван с последните модели сонар, радар и проследяващи уреди. Грей искаше тези високотехнологични очи да гледат от високо и да помагат на групата му в търсенето на изгубения подземен град, митичния Тартар.