Какво можеше да направи този гяур?
Двамата се взираха един в друг, сякаш четяха сърцата си.
Магията беше развалена от почукване на вратата. Фират кимна на иконома си, който отвори. Нехир влезе, следвана от друг човек.
Новодошлият пристъпи покрай нея със зачервено от гняв лице.
„Какво прави той тук? Сега пък какво е станало?“
— Елена Каргил лъже — изтърси мъжът, преди Фират да успее да го попита какво има. — От самото начало ви прави на глупаци.
12:18
Елена вече знаеше, че нещо не е наред.
Преди двайсет минути монсеньор Роу беше измъкнат грубо навън от Кадир. Двамата още не се бяха върнали. А сега зад стъклото се беше появила Нехир със самодоволна усмивка, от която сърцето на Елена се качи в гърлото й. Докато жената отключваше вратата на библиотеката, яхтата рязко се люшна. Елена залитна към носа и едва запази равновесие.
Тя погледна навън. „Зорницата“ продължаваше да забавя скорост и двете й крила бързо потъваха в морето.
„Защо спираме?“
Знаеше отговора.
Нехир влезе.
— Последвай ме.
Елена нямаше избор, особено като се имаше предвид, че жената беше дошла с двама въоръжени спътници. Тя остави очилата си и излезе. Крайниците й трепереха. Устата й пресъхна напълно.
Нехир я поведе към основното стълбище и надолу в недрата на кораба. Напрежението стегна гърдите на Елена като метални ленти и спря дъха й. Разминаха се с неколцина Синове и Дъщери, но никой от тях не ги погледна.
Накрая стигнаха притворен метален люк. Нехир го отвори по-широко и й даде знак да влезе първа. На Елена й се прииска да се дръпне назад. Беше надушила миризмата на горящи въглища. Опрените в гърба й дула обаче я тикнаха напред в помещение, сякаш взето от някой кръг на Ада.
Стените бяха черна стомана. Подът също, с множество канали за лесно почистване. На едната стена бяха окачени всякакви остри инструменти — както малки, подходящи за дисекция на жаба, така и достатъчно големи за отрязването на крайник. На другата висяха камшици с метални нитове, вериги и неща, за чието приложение не искаше и да помисля.
Отсреща зееше пещ с горящи въглени, подхранвани от газ. Жегата в помещението беше нетърпима. Пред пещта имаше изправен X, леко наклонен към отвора й.
На кръста висеше монсеньор Роу, китките и глезените му бяха стегнати в скоби. Устата му беше запушена и бяха свалили ризата му, така че беше гол до кръста. По кожата му вече беше избила пот от ужас. Погледна я с очи, изпълнени с отчаяние, и в същото време със съжаление, сякаш тя беше онази, която ще страда.
Кадир се наведе зад кръста и разбърка въглените с дълга маша. От другата страна стояха баща й и посланик Фират.
Елена знаеше защо е тук, какво искаха от нея, какво щяха да причинят на монсеньор Роу.
— Татко, не го прави.
Баща й изглеждаше обзет от скръб, но и решителен.
— Принуждаваш ръката ми, скъпа. Знаеш го. Научихме от сигурен външен източник, че не си била напълно честна с нас.
Елена преглътна, мъчеше се да измисли какво да каже.
— Какво… какво…?
Фират изруга на арабски и даде знак на Кадир. Гигантът се обърна с машата, чийто край беше нажежен до червено, и застана пред металния кръст.
— Татко, недей — замоли се тя.
Той й обърна гръб.
Кадир не започна с подигравки или заплахи. Безразличен като машина, той притисна края на машата в дясното зърно на свещеника. Плътта зацвъртя и запуши. Роу изкрещя през кърпата в устата му и гърбът му се изви в дъга.
— Престанете! — извика тя. — Моля ви, престанете.
Кадир отдръпна машата, откъсвайки с нея парче кожа. Роу увисна безсилно на оковите си. По лицето му се стичаха сълзи, по корема — кръв.
— Наистина ви лъгах — каза Елена и сподави риданието си.
Чувстваше се празна отвътре. Беше прекалено ужасена и изтерзана от чувство за вина, за да може да измисли някаква сложна лъжа. Не смееше дори да опита.
Фират пристъпи към нея и я изгледа намръщено.
— Тогава ни кажи къде е отишъл Хунайн и къде е открил Тартар. — Посланикът посочи монсеньор Роу. — Или той ще изгуби лявото си око. А после езика.
Задъхан, Роу повдигна брадичка и поклати едва-едва глава, давайки й знак да не отговаря.
Елена не му обърна внимание. С треперещ глас и много запъване тя обясни всичко — за активирането на картата, за огнената линия, за рубина край мароканския бряг.
Когато приключи, беше рухнала на колене и по лицето й се стичаха сълзи.
Баща й я потуша по рамото. Тя плесна ръката му.
Фират се обърна към Нехир.
— Приготви хеликоптера. Ще уредя втори за ударния отряд. Трябва да намериш онова място и да го овладееш. Ние ще продължим със „Зорницата“ и ще пристигнем по залез-слънце.