Выбрать главу

Елена почти не го чу. Междувременно освободиха монсеньор Роу от кръста и махнаха кърпата от устата му. Той едва се държеше на крака. Елена се изправи и отиде да му помогне.

— Съжалявам — изстена тя. — Толкова съжалявам.

Все още задъхан, монсеньор Роу вдигна глава и се обърна към Фират.

— Нали ви казах, че лъже.

V. Вратите на Тартар

Славния Хефест накара възможно най-бързо да смеси глина с вода и да вложи в тях говор и сила човешки, прелестен лик да слепи на девойка от дивна по-дивна, равна с богините вечни… и нарече жената Пандора, тъй като всички, които в Олимп обитават дворците, дар й дариха — беда за човешкия род хлебоеден.

Хезиод, „Дела и дни“, ок. 700 г. пр.н.е.[7]

31

26 юни, 15:33

Висок Атлас, Мароко

„Изгубеният град трябва да е някъде тук“.

Грей погледна сателитните данни на таблета си. През последните три часа екипът му беше спрял на четири места покрай притока, където дълбочинният радар беше открил големи кухини. Всяка от тях обаче се оказа задънена улица. В буквалния смисъл. Просто дълбоки пещери, които постепенно се стесняваха и свършваха.

Започваха да го гризат съмнения.

Грей им се опълчи и предпочете да се довери на инстинкта си.

Заслони очи с длан и се огледа.

Бръмченето на мотора отекваше от отвесните варовикови скали. Стените на клисурата се издигаха на различни пластове пурпурно, бяло и различни нюанси на червеното, завършвайки с надвиснали корнизи и обрушени краища, подобни на счупени зъби.

От двете страни на притока имаше гъста гора от кедър и алжирски дъб, която покриваше дъното на клисурата от брега до скалите. С навлизането навътре в планината течението на притока стана по-лъкатушещо и на места се прекъсваше от прагове. Водата вече не беше мътно зелена като на Соус, а небесносиня от топящия се сняг и пролетните потоци.

Марли продължаваше да води вещо лодката по стесняващия се приток, но вече трябваше да се съсредоточи повече. Бърборенето й спря; дори макакът Аги се умълча. От време на време до тях долитаха крясъци на маймуни, диви роднини на дребосъка в лодката. В отговор Аги наостряше малките си уши и се притискаше по-плътно в Марли.

Появи се друг звук — думкане, което се усещаше в корема. Над главите им прелетя хеликоптер, който пресече клисурата и продължи на север. Грей проследи полета му. Този беше третият, който виждаше.

— През няколко била има популярно туристическо място — с намръщена физиономия обясни Марли. — Райската долина. Много е красива. Или поне беше. Сега става все по-замърсена, както и по-голямата част от този район.

Подплашен от трясъка на хеликоптера, един ибис полетя от плитчините пред тях и изчезна над върховете на дърветата.

Марли се загледа след него, после каза печално:

— Животът тук е бил много по-разнообразен. Много видове са изчезнали. Атласки мечки, северноафрикански слонове, зубри. И много повече са застрашени. — Тя почеса Аги. — Надявам се с образованието си да допринеса това да спре в бъдеще. Но не само туризмът въздейства неблагоприятно на този район. Все повече и повече мини се отварят в планините.

— Какво добиват? — попита Грей и погледна разделените на пластове скали.

— Тук има заровени много полезни изкопаеми. — Чарли се намръщи. — Желязо, олово, мед, сребро.

Грей се загледа към планините, като се питаше какво ли друго може да е заровено тук.

— Ами уран? Или други радиоактивни материали? — попита Сейчан.

Странният въпрос откъсна вниманието на Чарли от реката. Очите й се присвиха подозрително.

— Затова ли сте тук? Да не сте учени, работещи за някой минен конгломерат? При последната спирка ви видях да вадите от багажа си нещо, което приличаше на гайгеров брояч.

Грей би трябвало да се досети, че нищо не убягва от зоркия поглед на водачката им. При подготовката за експедицията беше помолил Пейнтър да осигури на екипа му не само оръжия. Между кутиите с муниции и пистолетите имаше и малък гайгеров брояч.

Грей вдигна ръка срещу гневното й изражение.

— Не. Честна дума. Не работим за никаква минна компания. Но защо е тази силна реакция?

— Pardon. Извинявайте. — Чарли отново насочи вниманието си към реката. — Мароко открай време е бил един от основните износители на фосфатни скали. Интересът към тези депозити обаче рязко скочи през последните години.

вернуться

7

Превод Станка Недялкова — Б. пр.