Грей също я забеляза.
— Да проверим.
Тръгнаха покрай вира към водопада. Ледената вода моментално измокри Грей до кости. Той забърза напред към пещерата, като внимаваше за хлъзгави камъни.
Зад него Ковалски се отърси като мокро куче.
— Бр-р-р. На това му се вика студен душ.
Всички се събраха в пещерата, осветена от проникващите през водопада лъчи на слънцето.
Грей отиде до задната стена и я огледа. Пещерата беше висока, но не и дълбока.
„Още една задънена улица“.
Той се обърна към Мак.
— Засичаш ли нещо?
Климатологът носеше гайгеровия брояч. Въздъхна и се намръщи.
— Малко фонова радиация, но нищо по-различно от онова, което засякохме предишните четири пъти.
— Тук няма нищо — каза Сейчан.
— А защо не потърсим нагоре по реката? — предложи Мария. — Лодката не може да ни отведе там, но нищо не ни пречи да продължим пеша.
Грей поклати глава.
— Ще търсим на сляпо. По-нагоре радарът не показва нищо обещаващо, тъй като планините на север стават все по-плътни и стръмни.
Отец Бейли въздъхна раздразнено.
— В такъв случай ще трябва да се върнем до Сус и да проверим притоците на изток и запад от този. Рубинът на картата може и да не е бил поставен точно. Може би просто отбелязва мястото приблизително.
Ковалски сви рамене.
— Поне мястото е кръстено правилно. Реката на скръбта. Защото точно сега се чувствам особено скръбно.
Грей не можеше да оспори думите му и махна към водопада.
— Връщаме се.
16:04
Докато останалите вървяха надолу, Мак се задържа до вира. Застана на слънце, за да се стопли след студения душ. Заслони очи с длан и се загледа в отвесната скала.
Като климатолог беше свикнал да оглежда внимателно земята, скалите и горите, за да разбере по-добре как промените в климата се отразяват на терена, как редуващите се епохи са оставили след себе си следи, които могат да се открият с опитно око.
Мария забеляза, че не ги е последвал, и се върна при него.
— Какво има, Мак?
Той посочи горната част на водопада.
— Виждаш ли как скалите на ръба са във формата на мида, оформени през вековете от водата? Мидата е много по-широка, отколкото може да се обясни с обема вода, който в момента пада оттам.
— Това отговаря на казаното от Чарли, че някога целият район е бил много по-влажен. Че долината на Сус е била по-скоро залив, а притоците й били истински реки.
Мак отстъпи няколко крачки назад, отвеждайки Мария със себе си.
— Виж това. — Той посочи нагоре и после на север. — Проследи ръба на скалата. Какво виждаш?
Междувременно другите се бяха върнали, привлечени от гласовете им.
— За какво говорите? — попита Грей.
Мария най-сетне също го видя.
— По ръба има и други подобни миди.
Мак кимна.
— В миналото не само този поток е бил по-голям, но е имало и други, които сега са пресъхнали. Пет, доколкото виждам аз.
Мак си представи как е изглеждало това място навремето — пет мощни водопада, чиито води подхранват голяма река, течаща надолу към широк залив. Целият район сигурно е блестял от десетки дъги. Обвитите в мъгла скали вероятно са били покрити със зеленина, в която са гнездели птици. Горите са били по-високи и сред тях са бродели слонове и лъвове.
Отец Бейли го изтръгна от унеса му.
— Пет реки… — промърмори той.
Мак го погледна.
— Какво имате предвид?
Бейли посочи от водопада назад към канала, където ги очакваше капитанът с катера си.
— Марли нарече този приток Асиф Азбар. Реката на скръбта. Има обаче и друга река с подобно име. Хрумна ми преди, но не ми се видя особено важно и си обясних името като романтична волност покрай историите за хората, които изчезвали тук. Но сега, когато е ясно, че в района е имало и четири други реки, започвам да се чудя.
— За какво? — попита Грей.
— За една друга река със същото име като притока зад нас. Митичният Ахерон. Известен и като реката на скръбта, болката и плача. — Свещеникът се обърна към групата. — Той е бил една от петте реки, минаващи през Тартар и водещи към сърцето на Хадес. Имената им са Ахерон, Лета, Флегетон, Кокит и, естествено, Стикс.
Грей пое дълбоко дъх, пристъпи напред и погледна нагоре.
— Независимо дали сте прав, или не, острото око на Мак ни даде още четири места за претърсване. И ако в тази част на пропастта някога е имало пет водопада, знам къде аз бих поставил входа на подземния си град.
Той посочи средната мида.