„Може и да е прав“.
Сейчан се показа и спука всичките им мехури на надежда.
— Пак задънена улица.
Грей изруга под нос.
Сейчан им махна с ръка.
— Но мисля, че все пак е най-добре да дойдете да видите нещо.
— Какво си открила? — извика й Грей.
— Просто ела и виж. — Тя се обърна и отново изчезна в пукнатината.
Грей погледна групата.
Ковалски сви рамене.
— С удоволствие бих се махнал от това слънце.
Всички се закатериха по разбитите стъпала. Оказа се, че корнизът е по-широк, отколкото изглеждаше отдолу — около осемнайсет метра. Срутилите се камъни заемаха по-голямата част от него. Точно над тях голяма част от ръба на отвесната скала липсваше.
Грей ги поведе към края на купчината. „Цепката“ на Ковалски се оказа всъщност отвор между срутилите се камъни и варовиковата стена. Една канара беше паднала преди векове върху купчината и се беше заклещила, запазвайки тесния проход отворен.
Грей тръгна пръв, следван от Ковалски, който се наведе под канарата със затаен дъх. След като мина покрай нея, той пристъпи в голямата кухина от другата страна. Тя беше широка колкото корниза и два пъти по-дълбока. Сейчан вече беше запалила фенерчето си и бе насочила лъча му към засводения таван и извитите тъмнокафяви стени.
Останалите се струпаха зад Ковалски.
Отец Бейли погледна намръщено падналата канара.
— Все едно минаваш под Дамоклев меч.
Мак се ухили.
— Подобни срутвания се срещат често. Могат да са опасни, но ми се струва, че това конкретно срутване се е случило преди векове, така че канарата едва ли ще падне в скоро време.
— Какво искаше да видим? — попита Грей, явно ядосан, че отново са ударили на камък.
— Ето тук — отвърна Сейчан.
Тя спря в края на пещерата. Отляво имаше редица глинени съдове, високи до кръста и с малки прашни капаци отгоре.
— Там има още — каза Сейчан и насочи лъча към отсрещната стена, където също бяха наредени подобни съдове.
Мак приближи и на лицето му се появи гримаса.
— Приличат на по-малки версии на онова, което видях в трюма на кораба в Гренландия.
— Това са амфори — каза Бейли. — Гърците и римляните са ги използвали за съхраняване на неща като вино и зехтин.
— Или на нещо много по-лошо — каза Мак.
Свещеникът се обърна към Ковалски.
— Не спомена ли, че капитан Хунайн ги е нарекъл в дневника си „гърнетата на Пандора“?
— Така ми каза Елена.
Бейли се обърна към останалите.
— Според мита Пандора не е била истинска жена, а създадена изкуствено от бог Хефест.
— Като бронзовите му робини — каза Ковалски, припомняйки си историята на Елена за механичните жени, които прислужвали на Хефест в ковачницата му.
— Всеки олимпийски бог сложил проклятие в едно гърне — каза Бейли.
— И после дали гърнето на Пандора да го отнесе на хората. Нещо като троянски кон, пълен със смърт, болести и нещастия.
— Определено отговаря на описанието на онова, което видях в трюма на кораба — каза Мак.
Мария се намръщи.
— Но нали го наричат кутията на Пандора, а не гърнето.
— Не, това е дошло от погрешен превод от гръцки — обясни Бейли. — Оригиналната гръцка дума е питос, което е голям съд хранилище. През шестнайсети век обаче думата била променена на пиксис, което означава „кутия“, и грешката така и не била поправена.
— Кутия или гърне, все тая — каза Ковалски. — Струва ми се, че сме на правилното място, или поне близо до него.
— Може би — рече Грей. — Но няма как да разберем, без да проверим какво има в тези гърнета.
— Нима искаш да отворим едно от тези проклети неща? — ужаси се Мак.
Грей пристъпи напред.
— Това е единственият начин да разберем със сигурност.
Мак се опита да му препречи пътя.
— Недей…
Грей го заобиколи и изрита с пета едно от гърнетата. Въпреки силата на удара гърнето само се разклати и на повърхността му се появи тънка пукнатина.
— Може би е по-добре да послушаш Мак — рече Бейли.
Грей не им обърна внимание и опита отново, като се целеше в пукнатината. Гърнето най-сетне се разцепи на две. От него се разтече черно масло. Всички отскочиха назад, сякаш бяха попаднали на змийско гнездо.
Пещерата се изпълни със силна миризма на петрол.
— Същото нещо изтече от гърнетата в Гренландия — посочи Мак.
— Но тук е само то — каза Сейчан, която беше единствената, приближила се до гърнето.
Ковалски я последва.