Останалите забързаха към нея и прокараха длани по потъмнелите стени, потвърждавайки откритието й.
— Тя е права — каза Грей и почука по стената. Другите направиха същото, потвърждавайки подозрението му. — И не се отнася само за задната стена. Цялата пещера е от бронз. Бронзов мехур.
Ковалски зададе най-належащия въпрос.
— Достатъчно сме чукали по стените. Как ще влезем?
Отец Бейли се върна при олтара.
— Аз… мисля, че знам. — Той се обърна към групата. — Това е изпитание.
17:30
„И очевидно с ограничено време“.
Грей се загледа в отворения съд. След разчупването на печата светещото масло можеше да се възпламени по всяко време. Той се обърна към Бейли.
— Какво мислиш?
Свещеникът се отпусна на коляно до олтара и прокара длан по вдлъбнатината в центъра.
— Това е камък, но мисля, че плиткият басейн е от бронз.
— Но какво общо има това с отварянето на портал? — попита Сейчан.
— Херон Александрийски — твърдо рече Бейли.
Никой не го разбра.
— Той е бил блестящ инженер от първи век. Създал всякакви устройства, сред които първия автомат за продаване, работещ с пускане на монета. Както и задвижван от въздух орган. Изписал е томове по темата и се обзалагам, че братята Бану Муса, които били колекционери на антично знание и се интересували особено много от механичните изобретения, са ги чели векове по-късно. Дори Да Винчи споменава за него.
— Какво общо има това с нашата ситуация — попита Грей и отново погледна светещото гърне.
„И отговаряй по-бързо“.
— Херон измислил начин да отваря вратите на храма с помощта на примитивна версия на парен двигател. Жрецът говорел на тълпата от стъпалата пред затворения храм, после се палел огън. След като се разгарял силно, той загрявал резервоар с вода, скрит отдолу. Образувалата се пара задвижвала бутала, колела и въжета и вратите на храма се отваряли, сякаш го правели сами.
— Иначе казано, фокус — обобщи Ковалски.
Бейли посочи вдлъбнатината, после задната стена.
— Като тук.
— Откъде сте сигурен? — попита Мария.
— Според Омир дворецът на феаките бил построен от бронз и портите на града, когато се отваряли, „сияели като огнено злато“.
Грей започна да схваща.
— Ако на олтара се запали огън с онова гориво… — Той посочи гърнето, съдържащо тайната на неугасимия златен огън. — Тогава бронзът ще засияе, сякаш е злато.
Бейли кимна.
— Точно затова си мисля, че това е изпитание. Феаките са ни дали инструментите и горивото. От нас зависи да покажем, че разбираме свойствата на веществото в тези съдове, преди да ни бъде позволено да влезем вътре.
— Какво трябва да направим? — попита Ковалски. — Просто да излеем от онова масло на Медея във вдлъбнатината и да добавим вода ли?
— Мисля, че да — отвърна Бейли.
Грей поклати глава.
— Не, това е само едната страна на монетата. — Той посочи счупеното гърне от другата страна и черната течност около него. — Онова е другата. Защо иначе и онези гърнета ще са тук?
— Може и да си прав — съгласи се Бейли. — Но какво е онова вещество?
Отговорът дойде от неочакван източник.
— Елена имаше идея — каза Ковалски. — Нарече го „фармакопея на кръвта на Прометей“.
„Не може да е това“.
И не беше.
— Да не искаш да кажеш „фармака на кръвта на Прометей“? — попита Бейли.
Ковалски сви рамене.
— Може и това да е.
Свещеникът се обърна към групата.
— В същата история за Медея, която научила формулата за огненото масло от Прометей, тя научила и фармака, рецептата за черна отвара, наречена кръвта на Прометей. Тя се получавала от мъзгата на растението, което поникнало от пролятата кръв на титана. Медея я дала на Язон, за да го предпази от огньовете на бронзовия колхидски бик.
— Нещо като огнеупорен лубрикант — каза Мак. — В Гренландия черното масло наистина угаси пламъците, задвижващи онези създания. И мисля, че маслото в гърнетата е служело като някакъв изолиращ материал, който е държал създанията в инертна форма, докато не бъдат освободени и изложени на влажен въздух.
Сейчан се намръщи.
— Но какво общо има всичко това с отварянето на портата?
Грей се върна при олтара и погледна двете групи гърнета. „Медея е създала огъня и средството за угасяването му. — Той присви очи към Мак. — Не, не просто за угасяването му, но и за запазване и изолиране на зеленото масло“.
Той се обърна към Бейли.
— Предполагам, че размерите на басейна в олтара не са произволни. Ако зад всичко това се крие някаква сложна механика, бронзовата купа вероятно трябва да се нагрее до подходящите градуси.