— Предполагам, че да.
— Мисля, че трябва да добавим правилното количество гориво, най-вероятно да напълним басейна до ръба.
— Като мензура — обади се Ковалски.
— Но как ще пренесем маслото от гърнето до купата? — попита Грей. — Наоколо няма никакви черпаци или кофи.
— На ръка — отвърна Бейли и рязко се изправи. — Точно затова са гърнетата с Кръвта на Прометей. Ако потопим ръцете си в нея, тя ще изолира влагата на дланите ни и няма да подпали зеленото масло.
Можем да напълним басейна на шепи.
Свещеникът се огледа, явно очаквайки някой да се пише доброволец и да изпробва теорията му.
Ковалски изстена.
— Аз ще го направя. Нали съм експертът по взривове на „Сигма“. Но ако ръцете ми гръмнат, ти ще си виновен, падре.
Ковалски отиде при счупеното гърне. В едно голямо парче все още имаше черно масло. Той потопи ръцете си до китките и се омаза старателно, след което забърза към светещото гърне.
— Внимавай — каза Мария.
— Няма какво да се внимава — отвърна Ковалски. — Нека просто да се надяваме, че черното нещо предпазва и от радиация.
— Може и да го прави — прошепна Бейли. — Твърди се, че глътка от Кръвта на Прометей преди битка предпазвала срещу всякакви поражения, дори от стрели и копия. При Язон е подействало.
Ковалски го изгледа намръщено.
— Да ти приличам на някакъв митичен супергерой?
Все пак пое дълбоко дъх и потопи ръцете си в светещото зелено масло. Извърна лице, сякаш очакваше всеки момент да избухнат пламъци. Нищо не се случи. Ковалски издиша и загреба с шепи. Вдигна ръце и изчака течността да престане да капе.
— И сега какво? — попита той.
— Внимателно го пренеси до басейна — каза Бейли.
Всички затаиха дъх, докато Ковалски носеше светещата течност към бронзовата купа. Той се наведе, за да я излее.
— Чакай! — обади се Грей. — Спри!
Наведеният Ковалски го изгледа.
— Какво? — изръмжа той.
Грей се завтече към счупеното гърне и загреба две шепи от черното масло, след което изтича обратно и поля с него басейна.
— Не знам дали все още е необходимо, но ако това място навремето е било по-влажно, вероятно Маслото на Медея е трябвало да бъде изолирано да не докосва евентуалната остатъчна влага по бронзовата купа.
— Добре — съгласи се Бейли. — По-добре да внимаваме, отколкото после да съжаляваме.
Грей отстъпи назад и Ковалски отново го изгледа свирепо.
— Вече мога ли да се отърва от това?
Грей махна на всички да се дръпнат назад.
— Действай.
С лек трепет Ковалски раздели длани и остави светещото масло да изтече в басейна. За миг всички замръзнаха.
След като не се случи нищо, Грей махна на Ковалски.
— Още веднъж.
Наложи се да направи няколко курса и Грей да му помага, но накрая купата беше напълнена до ръба със зеленото масло. Щом приключиха, Грей отнесе от черното масло при отвореното гърне и го изсипа върху зелената течност с надеждата, че така ще създаде преграда срещу влагата във въздуха, след което върна капака на мястото му.
Накрая махна на всички да се дръпнат и извади от раницата си бутилка вода.
— Готови?
Всички кимнаха, а Ковалски сви рамене.
Грей отстъпи три крачки и се обърна към олтара. Стисна бутилката и съдържанието й се понесе в дъга и се плисна в купата.
Ефектът бе моментален.
Целият басейн пламна с пушек и гръм. Спирален златен пламък се издигна до тавана и го облиза. Огненият фонтан се задържа няколко секунди. Всички прикриха лица от ослепителната светлина и жегата.
След няколко секунди, които им се видяха най-малко минута, пламъците отслабнаха. Вече не достигаха тавана, но продължиха да танцуват високо над басейна.
Ковалски пристъпи крачка напред.
— Хубави фойерверки — каза той и махна в посока отвъд пламъците. — Само че нищо…
Прозвуча силен гонг, от който всички приклекнаха.
Задната стена се разцепи в средата. С приглушено стържене на зъбни колела двете половини бавно се отвориха назад като крила на бронзова врата, приканвайки ги към мрака от другата страна.
— Успяхме — ахна Мария.
— Аха — рече Ковалски, който изобщо не изглеждаше доволен. — Току-що отворихме портата на Ада.
34
26 юни, 17:53
Висок Атлас, Мароко
Нехир гледаше през бинокъл клисурата под тях. Екипът й беше стигнал преди пет минути долината на река Сус. Не беше изгубила нито минута и веднага пое по руслото на притока, който монсеньор Роу беше посочил на картата като най-вероятния път към рубина от златната карта.