— „Златни и сребърни псета по две от страните стояха…“ — тихо промълви Бейли, сякаш се боеше да не събуди зверовете.
Ковалски позна думите. Елена беше цитирала този откъс от „Одисея“.
— Кучетата, които пазят портите на феаките.
— Трябва да са те — каза Бейли. Пламъците, които все още танцуваха върху олтара, се отразяваха в изпълнените му с благоговение очи. — Историята за тези кучета явно е стигнала до Гърция и е била предавана от поколение на поколение, докато накрая не е станала част от епоса на Омир.
— Което ме кара да се запитам какво ли друго от него може да е истина — развълнувано и в същото време разтревожено каза Грей.
— Има само един начин да разберем. — Ковалски насочи фенера си напред, където навлизащият в планината тунел завиваше. Проходът беше достатъчно голям да караш танк по него.
Преди да продължат, Грей погледна назад към бронзовата пещера.
— Някой трябва да остане тук. Ако огънят изгасне, вратите може да се затворят сами.
„И да ни затворят в ада? Я по-добре не“.
— Аз ще остана — предложи Сейчан.
Грей като че ли понечи да възрази. Дори огледа групата. Знаеше обаче истината не по-зле от Ковалски. Имаха нужда от някой, който да им пази гърба, човек, на когото имат доверие, особено ако адът се отприщи — което в случая можеше да се случи и дословно.
Накрая Грей кимна.
— Добре. Да вървим.
Тръгнаха по тъмния тунел.
Мария се изравни с Ковалски и пъхна ръка в неговата.
— Определено ме водиш на интересни места.
— Така ли?
Тя кимна напред.
— Този път до ада и обратно.
— Радвам се, че си развълнувана. — Той стисна леко ръката й. — Но аз лично с нетърпение чакам онова „обратно“.
18:04
От кърмата на катера си Чарли гледаше как един хеликоптер минава с рев над нея и продължава по дължината на клисурата. Беше уикенд и туристическите компании очевидно бяха заети да превозват хора от жегата на Агадир до прохладните езера и извори на намиращата се недалеч на север Райска долина.
Въпреки това усети, че нещо не е наред. Хеликоптерът приличаше досущ на онзи, който беше прелетял преди минута.
„Ако е същият, защо се връща толкова скоро?“
Да не би да имаха някаква извънредна ситуация на борда? Докато го гледаше как минава, чу промяна в рева на двигателите. Машината направи широк кръг и увисна във въздуха, сякаш се опитваше да кацне на някоя от ливадите надолу по течението.
„Ако са в беда, дали да не ида да видя дали се нуждаят от помощ?“
Погледна си часовника. Пътниците й бяха тръгнали преди много време. Нямаше представа кога възнамеряват да се върнат. Беше ги зърнала за момент да се катерят по отвесната скала и да изчезват в някаква пещера. Кой знае колко дълбоко бяха навлезли в нея?
Сигурно имаше време да стигне до хеликоптера, но се боеше, че може да не успее да се върне, за да вземе пътниците си.
А и по-важното беше, че имаше чувството, че нещо не е наред. Ако наистина имаше някакъв спешен случай, защо другият хеликоптер също не се връщаше.
„Не, нещо не е наред“.
Чарли тръгна към кабината да вземе бинокъл, за да огледа по-добре машината, когато кацне.
Аги изкряска към нея от малката си постелка, по която бяха разхвърляни костилки от маслини.
— Всичко е наред, mon cheri.
Взе окачения на една кука бинокъл. Преди да успее да се обърне обратно към кърмата, забеляза някакво движение сред дърветата.
Инстинктивно приклекна и вдигна бинокъла.
В далечината тъмни фигури се движеха потайно през кедровата гора към нея. С вдигнати автомати. Бяха поне десетина.
„Merde“ — изруга тя.
Какви бяха тези? Крадци? Главорези? Ловци на роби?
Замисли се трескаво, обзета от леден ужас. Трябваше да предупреди своите хора. Но как? Посегна към пистолета на кръста си. Изстрел във въздуха можеше да даде знак на пътниците й, но и щеше да издаде на врага, че е въоръжена.
„По-добре не“.
И без това те бяха много и с по-мощни оръжия.
Чарли свали кобура, огледа се и го пъхна под постелката на Аги. Той вече беше усетил, че нещо не е наред, и бе скочил на рамото й. Чарли се страхуваше за него — знаеше, че най-вероятно ще бъде застрелян на място. Отнесе го до отворения прозорец на кабината, от другата страна на въоръжените фигури.
Вдигна Аги и го бутна навън. Той се вкопчи в ръба и се опита да се върне при нея.
— Не — сгълча го тя и посочи. — Скрий се. В гората.