Сейчан разбираше истината.
„Трябва да удържа, докато онова нещо не изстине“.
Едва тогава вратите щяха да се затворят.
Пристъпи до стената и извади пистолета си.
„Мога ли да издържа толкова?“
Аги тихо изписка в ухото й, сякаш искаше да я поправи.
Правилно.
„Можем ли да издържим толкова?“
36
26 юни, 18:10
Висок Атлас, Мароко
Грей стоеше на тъмния праг на Ада.
Големият тунел свършваше с широка тераса, гледаща към колосална зала. Пространството беше приблизително овално, широко около четиристотин метра и може би два пъти по-дълго. Трудно беше да определи точно размерите му. Дори лъчите на фенерите им едва осветяваха отсрещната стена.
— Изумително — прошепна Мария.
Ковалски изсумтя в знак на съгласие.
Групата освети около себе си.
Пещерата приличаше на естествена, но много отдавна варовиковите й повърхности явно бяха полирани до съвършена гладкост. А след това върху това празно платно някой беше изсякъл непрекъснат барелеф. Стените бяха покрити с кедрова гора; по клоните скачаха маймуни, а между дърветата се спотайваха по-едри зверове, различими предимно по подобните им на дискове очи. Върху тавана бяха изобразени облаци и летящи соколи и морски птици. Имаше дори тъмно слънце, представено от вграден във варовика бронзов диск.
Но това художествено великолепие беше само частица от чудесата долу.
Застанала при каменния парапет, групата имаше отличен изглед към града, простиращ се долу. Той се спускаше на големи стъпала под терасата и по тях имаше стотици къщи. Повечето бяха едноетажни, както правоъгълни, така и кръгли. Други бяха струпани накриво, подобно на наредени от дете кубчета. Но много повече се издигаха във високи изваяни кули с издадени навън покриви.
Грей разпозна формата на тези постройки. Беше ги виждал и преди. Загледа се към една наблизо и освети с фенера си тъмните й стени.
— Това са почти точни копия на нурагите от Сардиния. Кулите, които гърците са наричали дайдалеи.
„Подкрепя ли това идеята, че Дедал е дошъл от това място и е споделил познанията си с останалия древен свят?“
— Но тези не са изградени от наредени камъни — рече Мак. — Виж колко гладки са стените им. И тези тъмни повърхности не са гипс. Дори керемидите изглеждат направени от същия материал. От потъмнял метал.
Грей кимна. Вече беше забелязал еднообразния тон на града — тъмнокафяв, почти черен, създаващ впечатлението, че през това място е минал адски пожар, изгорил всяка повърхност и покрил всичко с пепел.
Съмняваше се обаче, че за постройките тук се е използвало дърво.
— Всичко е от бронз — каза той.
Ковалски махна към тунела.
— Като там.
Мак се обърна към Грей. Широко отворените му очи отразяваха светлината на фенерите.
— Цял град от бронз — изумено прошепна той.
— Или покрит с бронзови листа — каза Грей, връщайки групата в реалността. — При това тази част, която можем да видим.
По стените на терасите се виждаха черните отвори на тунели, които показваха, че това място вероятно е само центърът на по-голям подземен лабиринт, може би достоен за Дедал. Пет от най-големите на горното ниво бяха затворени с бронзови порти и се намираха на еднакво разстояние един от друг. От портите се спускаха широки стълбища, водещи към тъмен каменен басейн в центъра на града. От двете страни на стълбищата се издигаха стотици бронзови статуи, които сякаш стояха на стража.
Беше ясно какво охраняват.
Грей насочи фенера си напред, към най-голямата постройка на града. Бронзовите й стени се издигаха в полукръг от отсрещната стена; покрай нея имаше грациозни спираловидни кули, които се издигаха на половината разстояние до тавана. Портите в центъра блестяха, а не бяха потъмнели.
„Злато“.
Мак забеляза накъде е насочен фенерът на Грей.
— Предполагам, че онова там е дворецът.
— Откъде изобщо да започнем да проучваме това място? — зачуди се Мария.
— Ако питате мен, най-добре да се махаме — предложи Ковалски. — Отворихме вратите на Ада. Намерихме това място. Най-добре да дадем задна и да съобщим на Пейнтър какво сме открили.
Грей сериозно обмисляше тази възможност. Знаеше, че само са докоснали истинските загадки, скрити тук, и че може би ще е най-добре да оставят проучването на това място на специалистите.