Отец Бейли също подкрепи този план.
— Може би е най-добре да се вслушаме в господин Ковалски — каза свещеникът.
Бейли се беше отдалечил от останалите до една широка рампа, която водеше надолу към най-високата тераса на града. Свещеникът обаче беше обърнал гръб на тъмния метрополис и осветяваше стената в началото на рампата. Във варовика имаше грубо издраскани редове, подобни на някакви древни графити.
— На арабски е — каза Бейли и се обърна. — Съобщение, оставено от онези, които са избягали оттук.
— Хунайн и хората му. — Грей отиде при свещеника. — Можете ли да го прочетете?
— Горе-долу. Изучавал съм арабски, но този надпис е на повече от хиляда години.
Мария се присъедини към тях.
— И какво пише?
Бейли освети редовете, сякаш ги следеше с пръст.
— „Тук спи Тартар. Върви тихо, стъпвай внимателно. Не събуждай онова, което трябва да спи вечно. Не се мотай, скъпи пътнико. Проклятията, морът оставен от Пандора, е във въздуха. Той е докарал до лудост онези, които са живели някога тук, и ги е превърнал от мирни благодетели в безумни завоеватели“.
Грей се запита дали Хунайн е имал предвид някакъв вид лъчева болест. Затова ли добронамерените феаки като Дедал и Медея, които са били готови да споделят познанията си и са помогнали на Одисей по пътя му към дома, са се превърнали в унищожители на цивилизации, в морски народ, оставил диря от руини и след това изчезнал?
Бейли продължи да превежда:
— „Защото се осмелили да се забъркат с даровете на Прометей, на хората на Тартар се родили чудовищни деца. Накрая те избягали, като оставили своите зли и ужасни проклятия зад портите от бронз и никога вече не споменали това място, оставяйки ужасния Тартар да се превърне в мит и легенда“.
Грей погледна назад към града. За да научи всичко това, Хунайн явно беше прекарал доста време в претърсване на това място и в четене на древни текстове за историята на града.
Преводът на Бейли потвърди предположението му.
— „Вслушай се в урока от моето безразсъдно проникване тук. Ние се осмелихме да събудим Тартар, да раздвижим огнените му пазители, заради което пострадахме много. Едва успях да спася последните от нас, като принудих града да потъне отново в тъмната си дрямка. Ако си решил да следваш трагичните ми стъпки, потърси същото отвъд двореца, където огньовете на Хадес горят и титаните се извисяват. Но Харон ще поиска своята цена“.
Бейли спря и обясни:
— Харон е лодкарят, който е прекарвал душите на умрелите през река Стикс до Царството на Хадес.
— А каква е цената, за която се говореше? — попита Ковалски.
— Явно по-голяма от обичайната монета, за която се говори в митовете. — Бейли се обърна към стената и продължи да превежда: — „Най-храбрият от всички, който е готов да даде живота си за брата си, трябва да прекоси отровното езеро. Така накарахме Тартар да заспи. Аллах да лагослови Абд ал-Кадир за саможертвата му. В негова памет използвах знанията на братята ми — ние, които се наричаме Бану Муса, — за да измисля последно средство. Така че знай, скъпи пътнико, че ако събудиш Тартар, ще е за последен път. Предупреден си“.
— Накрая се е подписал като Хунайн ибн Муса ибн Шакир. — Бейли въздъхна и отстъпи крачка назад. — Капитанът явно си е тръгнал оттук с последния си кораб, пълен с доказателства за откритието си и може би с желанието да предупреди света.
— А после буря е отнесла кораба от курса му — каза Грей. — И това му е дало време да премисли дали си заслужава да донася смъртоносния си товар на света.
— Може също да е решил, че бурята е знак от Аллах — рече Бейли. — Сигурно се е запитал дали Божията ръка не го е наказала, като го е отклонила от пътя му също като Одисей, за да предпази света.
Мак посочи стената.
— А какво означават последните му думи?
Грей погледна надписа.
— Изглежда, че Хунайн е задействал някакъв предпазен механизъм в системите на града. Не само за да го изключи, но и да го унищожи напълно, ако някой се осмели отново да влезе тук.
Ковалски посочи назад към тунела.
— Тогава по-добре да не го правим.
Грей укроти изгарящото го любопитство и кимна.
— Най-добре да се връщаме.
Ковалски въздъхна с облекчение и изгледа намръщено тъмния град.
— Само дано не сме закъснели.
37
26 юни, 18:15
Висок Атлас, Мароко
Елена се оказа затворена в поредната лодка.