Чу стърженето на подметки по камък и разбра, че ще се наложи да даде последен отпор тук. Ако не друго, щеше да спечели на останалите колкото се може повече време да намерят някакво убежище.
„И поне не съм сама“.
Силни тънки ръце стискаха гърлото й. Аги беше кацнал на рамото й, усетил опасността или най-малко напрежението на Сейчан. Сърцето й биеше лудо, по кожата й бяха избили мънички капчици пот. Преди малко се беше опитала да накара маймуната да избяга в тунела, но Аги все се връщаше при нея.
„Така да бъде“.
Очите й бяха свикнали с полумрака и слънчевата светлина, която проникваше между камъните на входа, беше ослепително ярка. Сейчан забеляза някаква сянка да преминава през това сияние, насочвайки се към по-широката цепнатина.
После още една.
„Започва се“.
Вдигна пистолета по-високо, като опря рамо на бронзовата врата, за да може да се прицелва по-добре. Изведнъж усети през тялото й да минава някакво трептене, предавано от вратата. Пистолетът заигра в ръката й.
Сейчан се изправи и се дръпна назад.
Двете врати се раздвижиха със стон на предавки.
„Най-сетне…“
Тя отстъпи, но бързо забеляза, че вратите се затварят прекалено бавно. Другите скоро щяха да влязат в пещерата и да минат през тях, ако изоставеше поста си. Затова Сейчан остана на мястото си и отново вдигна пистолета. И веднага щом промъкващите се сенки стигнаха цепнатината при купчината канари, стреля.
Един-единствен куршум.
Но не към входа.
Сейчан улучи едно от гърнетата с Маслото на Медея. Силният гърмеж накара натрапниците да се дръпнат от входа на пещерата. За съжаление куршумът не възпламени съдържанието на гърнето. Съдът просто се пръсна на парчета, разливайки слабо светещото масло по пода на пещерата.
„Значи е време за план Б“.
Аги се вкопчи още по-силно в нея, пречеше й да диша. Сейчан отстъпи още по-навътре в тунела, за да не бъде смазана от затварящите се врати, и с това изгуби от поглед входа на пещерата.
Някой стреля напосоки и куршумите рикошираха със звън от бронза. Сейчан приклекна и отвърна на огъня, като дръпна два пъти спусъка, колкото да държи противника в напрежение.
Остана да чака толкова, колкото можеше. Двете врати още бяха на десетина метра една от друга и се затваряха с вбесяваща мудност.
„Хайде…“
Две тъмни фигури изскочиха в полезрението й, като се мъчеха да стигнат до дъното на пещерата с намерението да я подложат на кръстосан огън и да не й дадат възможност да се скрие. Сейчан не си направи труда да стреля по тях. Вместо това грабна бутилката си вода, махна капачката със зъби и я метна като граната през вратите в пещерата. Тя падна, отскочи и се търкулна към светещата локва.
Сейчан се обърна, свали Аги на гърдите си и спринтира в тунела.
Светът зад нея експлодира в ярки златисти пламъци.
Вълна свръхнагорещен въздух я блъсна в гърба и я запрати напред през гушела. Докато летеше, Сейчан притисна още по-силно Аги и се извъртя настрани. Падна на рамо и се претърколи, като предпазваше маймунката с тялото си.
Когато най-сетне престана да се търкаля, скочи и се обърна назад.
Вратите бяха все още отворени, откроени от ревящия огън и черен пушек. Пред очите й обаче отворът между тях се стесняваше все повече и повече.
Но все пак прекалено бавно.
18:24
Нехир беше приклекнала на ръба на скалата, мъчейки се да поеме глътка въздух, който да не гори. Голяма канара се откърти от ръба и полетя надолу по скалата, като профуча на една стъпка от нея. Парченца камък ужилиха лицето й. Канарата се стовари върху другите камъни, които бяха издухани от входа на пещерата от силния взрив.
Четирима от хората й лежаха в подножието на скалата, премазани от камъните. Други трима бяха вътре в пещерата по време на експлозията и със сигурност не бяха оцелели.
Нехир погледна нагоре.
Пламъците вече започваха да намаляват.
Гневът, по-горещ от огъня горе, я накара да се задейства. Тя стигна до корниза и надникна в пещерата. Горещият въздух опари очите й. Все едно я лъхна дъхът на дракон, вонящ на изгорено месо и масло.
Някакво движение в дъното на пещерата, осветено от горящите локви, привлече измъчения й поглед.
Две врати бавно се затваряха.
И се затвориха напълно.
Нехир се дръпна от жегата и опря буза в по-хладната скала. „На косъм“. Потисна желанието си да изкрещи и вдиша дълбоко и издиша четири пъти. Представи си онова, което й трябваше, натоварено на транспортния хеликоптер.
— Донесете гранатомета.