38
26 юни, 18:33
Висок Атлас, Мароко
Грей прегърна с облекчение Сейчан на тъмната тераса.
— Сигурна ли си, че си добре?
Тя кимна и нагласи маймунката на рамото си.
— И двамата сме добре.
Останалите се скупчиха около тях.
Всички бяха чули стрелбата. Още при първия изстрел Грей нареди на всички да останат на терасата и да извадят оръжията си. Самият той веднага затича обратно към вратите. Чуха се още изстрели, след което огромна огнена експлозия освети стените на тунела. В далечината Грей зърна тънка огнена линия, бележеща затварящите се врати към града. Докато тичаше към тях, вратите се затвориха и се възцари мрак.
Отчаянието се стовари като чук върху сърцето му и го накара да спре. Изведнъж светна фенер и освети дребна фигура, която се надигна от пода.
„Слава богу!“
На терасата той хвана Сейчан за ръката и се обърна към групата. По обратния път към града тя вече му беше обяснила какво беше станало и какво беше направила.
— И сега какво? — попита Мак, който държеше пистолета си с двете си ръце.
Останалите бяха въоръжени по същия начин, с изключение на Ковалски. Той беше метнал на рамо чувала с муниции, а в ръцете си държеше автоматична щурмова пушка АА-12. Големият пълнител побираше трийсет и два патрона, британски FRAG-12 за поразяване на жива сила и пробиване на брони.
Ковалски определено се чувстваше в свои води.
Грей посочи назад към тунела.
— Със затварянето на вратите Сейчан успя да ни спечели известно време. Не знаем обаче колко. Трябва да използваме това време, за да потърсим някакъв друг изход.
Бейли кимна.
— Феаките едва ли биха направили грешката да останат в капан, ако главните им порти бъдат разбити. Трябва да са имали и някакъв друг изход.
— Но къде? — попита Мария и обгърна с жест тъмния град. — Кой знае колко далече отиват тези тунели? Може да са дълги километри.
Грей поклати глава.
— Не. Ако има друг изход, трябва да е ето там. — Той посочи към извисяващия се дворец. — Владетелите би трябвало да имат таен начин за измъкване, който да е близо до тях.
Мак се намръщи, но се съгласи.
— Звучи логично. Хунайн не казва ли също, че там се намира и предпазната система на града?
— Отвъд двореца, където огньовете на Хадес горят и титаните се извисяват — цитира Бейли.
Единствено Ковалски изрази несъгласие.
— Стига бе, хора. Това наистина ли ви звучи като добра идея?
Грей го игнорира и подкани всички да слязат по рампата към най-горната тераса на града. От тази височина бронзовите постройки създаваха истински лабиринт от алеи и тесни лъкатушещи улички. Едно от основните стълбища на града обаче се спускаше през нивата и се намираше недалеч от долния край на рампата.
Грей подкара всички към него.
Посочи надолу по варовиковите стъпала към златните врати на двореца, намиращи се в средата на отсрещния склон.
— Надолу и после пак нагоре. Разстоянието е около четиристотин метра. Но трябва да се движим бързо.
— Ами ако не успеем да влезем в двореца? — попита Мак, който беше забелязал, че тунелът в началото на стълбището е затворен от бронзова врата. — Ами ако всички изходи са затворени като този?
— Ще мислим за това, когато му дойде времето — отвърна Грей. — Да тръгваме.
С фенер в ръка той поведе останалите надолу по стъпалата. Стълбището беше широко двайсетина метра, подобно на другите четири, които разделяха града на големи секции. Ако се съдеше по леките вдлъбнатини във варовика, феаките го бяха използвали векове наред и сандалите им бавно бяха оставили следите си върху камъка.
Грей се опита да си представи града изпълнен с живот. Деца, тичащи нагоре-надолу по стълбищата. Търговци, рекламиращи стоките си. Смеещи се моряци, завърнали се от дълго плаване и радостни, че са си най-сетне у дома.
Бейли обаче му напомни и една по-мрачна страна на града.
— Вижте всичките тези статуи.
Свещеникът освети редицата бронзови скулптури от двете страни на стълбището. Всяка беше два пъти по-висока от Грей, ако не и повече. Съсредоточен върху задачата си да стигне до двореца, той не им беше обърнал особено внимание.
Лъчът на Бейли освети една от тях — мъж, паднал на коляно и подпрян на бронзова сопа. Когато се изравни със статуята, Грей погледна лицето й. Бронзово око отвърна на погледа му. Вместо зеница имаше голям черен камък.
— Циклоп — промълви Бейли. — И вижте там.
Лъчът му се насочи към другата страна, разкривайки гол до кръста мъж с глава на бик и дебели крака, завършващи с копита.