— Какво има? — попита Мак.
— Споменах за ценните метали на Гренландия, които чакат да бъдат извлечени. Но пропуснах да спомена един. Уран. — Нелсън вдигна поглед. — При първото ни идване забравих да взема гайгеров брояч и реших да използвам тази възможност, за да поправя грешката си.
Елена погледна нагоре, сякаш се опитваше да види скалата и леда през палубата.
— Да не искате да кажете, че се намираме насред уранов депозит?
— Не. За първи път засичам сигнал. След като Мак отвори кутията. — Нелсън приближи брояча до картата. Цъкането стана по-бързо и силно. — Това нещо е радиоактивно.
Мак изруга и бързо затвори кутията.
Всички отстъпиха назад.
— Колко е радиоактивно? — попита Мак.
— Горе-долу колкото рентгенова снимка на белите дробове за всяка минута в близост до устройството.
— Тогава да го оставим засега тук. — Мак ги изведе обратно в трюма на кораба. — Ще оставим охрана при входа на канала в случай че вестта за съкровището стигне до неподходящи уши. Можем да се върнем по-късно с оловни предпазители и да вземем устройството. И да го приберем на някакво сигурно място.
Излязоха от замръзналия кораб на брега на ледената река. Планът на Мак беше смислен, но Елена не можеше да понесе мисълта за забавяне.
Тя се загледа с копнеж назад към скования от ледовете кораб. Изгаряше от желание да научи историята му.
Тъкмо се обърна назад, когато в канала отекна оглушителен гръм. Водата от реката се разплиска по бреговете. Заваляха парчета лед. Елена забърза към Мак.
— И това ли беше ледотръс?
— Не…
Когато гърмът утихна, до тях достигна друг шум. Бърз пукот, сякаш някой пускаше серия фойерверки.
Елена впери поглед в Мак.
— Стрелба — рече той и хвана ръката й. — Нападат ни.
2
21 юни, 12:28
Рейкявик, Исландия
„Кой е решил, че това е добра идея, по дяволите?“
Джо Ковалски изсумтя шумно и отпусна едрото си туловище дълбоко във водите на горещия извор. По челото му изби пот. Върховете на пръстите му бяха заприличали на противни сушени сливи. Той сви с отвращение устни и вдиша вонята на развалени яйца, идваща от богатата на сяра вода. Опасяваше се, че ще има да вони така през целия ден.
Ама че романтично отклоняване от пътя.
Това беше извинението, с което приятелката му Мария Крандъл настоя да спрат в Синята лагуна. Курортът се намираше сред черно поле от лава, осеяно с покрити със зелен мъх хълмчета. Намираше се на половината път от международното летище на Исландия „Кефлавик“, където бяха кацнали преди час, и малкото вътрешно летище в покрайнините на Рейкявик, от което се предлагаха единствените полети до Гренландия. За съжаление до следващия полет имаше цели три часа.
И затова Мария беше предложила да се отклонят тук, за да убият времето.
С въздишка Ковалски вдигна ръката си от водата, за да провери часа — и поклати глава, когато видя голата си китка. Липсващият часовник му напомни за трите предупреждения, които им бяха направени, когато се регистрираха в тази част на курорта, наречена Убежището.
Първо, за да запазят водата чиста, трябваше да вземат душ, преди да влязат в баните. Това беше единствената част от преживяването, която му хареса. Спомни си как сапунисваше всеки квадратен сантиметър от стройното тяло на Мария под душа на съблекалнята им, как се наслаждаваше на извивките й, докато тя стоеше на един дълъг крак, на начина, по който беше прибрала мократа си руса коса на кок, как гърдите й се повдигаха при всяко…
„Не. — Той се размърда. — По-добре да си мисля за нещо друго“.
Все пак басейнът не беше само за тях.
За да се разсее, той си спомни защо изобщо се намира тук.
Второто предупреждение беше за мобилните телефони. Тези устройства бяха забранени в свързаните помежду си басейни. Ковалски нямаше нищо против. Особено като се имаше предвид неочакваното и неприятно обаждане от шефа му, директор Пейнтър Кроу, което го беше накарало да тръгне по пътя от знойна Африка към ледена Гренландия.
Двамата с Мария бяха в Конго, където трябваше да прекарат една седмица в националния парк Вирунга. Мария се беше надявала да посети — или най-малкото да зърне — Баако, горилата от западните низини, която беше пуснала в дивата природа преди две години. Ковалски се беше надявал на същото. Големият космат калпазанин беше оставил огромна дупка в сърцето му. Затова се наложи да скрие разочарованието си, когато Пейнтър се обади с новината за някакво откритие в Исландия и поиска мнението на Мария. Приятелката на Ковалски имаше две докторски степени по генетика и поведенчески науки, със специалност всякакви праисторически неща. Оказа се, че дълбоко в ледовете на Гренландия бил открит стар кораб с безценно съкровище. Мария веднага се заинтригува и предложи да потърсят съдействието на нейна бивша колега и приятелка от Колумбийския университет, която била специалист по морска археология.