Когато бронзовите врати се отвориха по-широко, водата нахлу като разпенени потоци надолу по стъпалата, превръщайки стълбищата в кипнали потоци. Въздухът се изпълни със силната миризма на сол и море.
— Пазете се! — извика Грей и ги изблъска нагоре по по-тясното златно стълбище към двореца.
От двете им страни най-близките потоци стигнаха долното ниво и се изсипаха в празния басейн на езерото. Навсякъде около тях останалите потоци правеха същото. Водата бавно започна да изпълва купата.
Но това не беше единственото предназначение на потоците.
Бейли сграбчи ръката на Грей и освети с фенера си края на най-близкия поток. Ковалски присви очи, когато забеляза нещо размазано по бреговете на новата река, което се въртеше на едно място под натиска на течението.
— Бронзови водни колела — каза Бейли. — Скрити под стълбището.
Грей се намръщи, но махна на всички да се качат по-високо, към убежището на двореца.
— Какво задействат те? — попита Мария.
Огненият отговор започна от горното ниво. Стотици факли избухнаха в златни пламъци, после още и още, като осветяваха цялата пещера — и започнаха да се спускат, осветявайки мястото ниво след ниво.
— Явно изпомпват Маслото на Медея из целия Тартар — каза Бейли. — Тяхната версия на газопроводи, захранващи уличните лампи.
Но веществото не подхранваше единствено факлите.
Някакво движение привлече погледа на Ковалски наляво. Една от статуите се размърда. Плоскостите от потъмнял бронз се раздвижиха и от всеки процеп между тях потече светещо зелено масло, сякаш създанието беше напомпано с толкова много от него, че не можеше да задържа повече. Когато веществото стигна някаква критична точка, отвътре избухна огън, достатъчно силен, за да разтърси фигурата. От процепите в бронята изскочиха пламъци. Експлозивната сила накара статуята да се изправи. Докато се завърташе със стържене на предавки, единственото й око се обърна към тях и черният камък блесна, осветен от вътрешен огън.
„Циклоп…“
Но гигантът беше само едно от събуждащите се създания. Огромен орел разпери острите си като бръснач бронзови криле. Вълк вдигна глава и нададе вой към бронзовото слънце, бълвайки пламъци от гърлото си. Кобра с размерите на човек се надигна с шумолене на бронзови люспи, показвайки огнени езици. С безмълвно съскане тя разпери широката си качулка, разкривайки извити зъби, от които капеше светещо зелено масло.
Навсякъде из града статуите се събуждаха, митичните зверове се раздвижваха.
Мак махна на всички да се снишат.
— Не вдигайте никакъв шум — предупреди той и посочи към стените на двореца.
Вече бяха изкачили половината златно стълбище, но сега портите на двореца им се виждаха невъзможно далечни, особено след като Тартар се събуждаше около тях. Навсякъде горяха факли. Създанията излизаха от потоците, оставяйки след себе си огнени дири. Бронзовата армия се помъкна тежко из улиците на града в търсене на натрапниците, които я бяха събудили.
Грей поведе групата нагоре по златните стъпала. Огнени пазители приближаваха и от двете страни. Все пак, с малко късмет и бързане, стигнаха края на стълбището.
Дворецът беше кацнал на средното ниво на града. Бронзовите му стени се извиваха навън в полукръг и почти достигаха стъпалата. От двете страни се издигаха спираловидни кули. Златните врати бяха точно пред тях, на двайсетина метра от края на стълбището.
— Стойте тук — изсъска Грей.
После се затича приведен през откритата площадка и се долепи до златната повърхност. Опита едната врата, после другата. Лицето му лъщеше от избилата по него пот. Той се обърна към групата и поклати глава.
„Заключено“.
— Нали ви казах — обади се Мак, напомняйки им за опасенията си от по-рано.
„Май е време за крайни действия“.
Ковалски се изправи и вдигна пушката си. Махна на Грей да се дръпне настрани — и в същото време нещо се затътри от дясната му страна. Грей приклекна и остана на мястото си.
Ковалски не помръдна.
Тъмният звяр беше огромен. Приличаше на нещо като мечка, само че с размерите на боклукчийски камион. Бронзовите нокти на четирите му лапи се забиваха във варовика. Създанието имаше плоска муцуна, заоблена глава и къси уши. Зад камъните на очите му танцуваха пламъци.
Ковалски остана безмълвен, като се надяваше, че създанието ще ги подмине. Все пак за всеки случай вдигна пушката си по-високо и я насочи към звяра.
Главата на мечката се завъртя към него.
Ковалски мислено наруга Мак.