Изглежда, някои от тези гадини можеха да виждат — или най-малкото да долавят движение.
Така или иначе, белята вече беше станала.
Мечката изрева в посока към Ковалски и изригна пламъци, разкривайки паст с остри зъби, досущ като мечешки капан.
В отговор Ковалски изрева към чудовището — и дръпна спусъка. Бронебойните FRAG-12 експлодираха в създанието, като откъснаха бронзови плочи и разкриха огненото му сърце. Един куршум попадна в гърлото му и се взриви там, като пръсна вътрешния механизъм.
Мечката залитна и се стовари на земята.
Грей изтича и посочи златната врата.
— Вкарай ни там! — Махна на останалите от групата. — Всички да залегнат.
Ухилен, Ковалски се обърна, подпря огромния дисков пълнител на бедрото си и изстреля шест патрона по златната врата. Куршумите експлодираха ослепително в метала. Гърмежите бяха оглушителни и се усетиха като удар в корема.
Пушекът се разсея. Вратите не бяха помръднали.
Бяха малко огънати и надраскани, но си оставаха все така плътно затворени.
— Зад нас! — извика Мария.
Ковалски се обърна.
Гърмежите бяха чути.
Огнените дири, които доскоро се движеха безцелно из града, сега се обръщаха и се насочваха към тях. Две кучета с размерите на пони се появиха в началото на златното стълбище под групата. От челюстите им капеше зелено масло, което се възпламеняваше на стъпалата.
Създанията тръгнаха крадешком нагоре към групата.
Отляво и отдясно се раздвижиха и други сенки.
Огън и дим.
Приближаваха ги от всички страни.
19:04
Нехир стигна високата тераса, гледаща към огнения град Тартар. Навсякъде танцуваха пламъци. Тромави създания се мъкнеха насам-натам, обвити в дим и озарени от горящите в тях огньове. Буйни реки се изсипваха в кипналия басейн на голямо черно езеро.
„Това наистина е Адът“.
Рязка серия гърмежи привлече вниманието й към отсрещната страна на пещерата, където се издигаше внушителен замък от потъмнял бронз и със златни порти. Забеляза по-дребни фигури, осветени от огньовете.
Най-сетне.
Хората изглеждаха притиснати между златните врати и огнените чудовища, които ги приближаваха неумолимо. Опасявайки се, че кучите синове могат да изчезнат в тънещите в сенки недра на града, Нехир се обърна към заместника си.
— Ахмед, донеси гранатомета.
Мъжът се втурна обратно и се върна с дългата черна тръба, в която вече беше зареден реактивен снаряд. Нехир взе оръжието, опря го на рамо и се отпусна на коляно. Затърси целта си и хвана групата на мерник.
Дръпна спусъка, предвкусвайки насладата от попадението — и точно тогава нещо грамадно се надигна пред терасата, като изпълни мерника й и я накара да се дръпне рязко назад. Реактивният снаряд полетя високо през пещерата, оставяйки след себе си диря от пушек, и се взриви в част от града отвъд замъка.
Шокирана, Нехир тупна по задник и зарита, отстъпвайки към тунела.
Пред нея се издигна същинска стена от бронз с глава във формата на куршум. Нещото не й обърна внимание — вероятно беше сляпо, — но надигна над главата си огромна канара от бронз с размерите на джип.
— След мен! — извика Нехир на хората си.
Претърколи се настрани, скочи на крака и спринтира към рампата, водеща към най-горното ниво. Хората й я последваха, без да губят нито миг.
Оглушителен трясък я хвърли напред.
Нехир падна на рампата и се затъркаля надолу. Когато спря в края й, се обърна и видя как терасата се откъсна от стената и се разби в краката на бронзовия гигант. Създанието беше направило на пух и прах платформата и сега забиваше огромната си канара в отвора на тунела, затваряйки единствения им път за бягство.
Щом постигна целта си, гигантът се отпусна на колене, облегна бронзовото си чело на стената и притихна.
Нехир събра хората си.
Петима бяха изчезнали или мъртви.
Пламнала от ярост, тя погледна към отсрещната страна на пещерата. „Ще ги накарам да страдат“.
41
26 юни, 19:06
Висок Атлас, Мароко
След взрива на реактивния снаряд Грей събра всички в горния край на златното стълбище. Обкръжаващата ги бронзова армия, която настъпваше към портите на двореца, се обърна, привлечена от експлозията и пушека. Една кула, намираща се в района на взрива, се наклони и рухна с оглушителен трясък на метал в метал.
Преди няколко секунди двете огромни кучета на стълбището също бяха скочили в онази посока, подгонили по-шумна плячка. Но Грей знаеше, че отдихът няма да продължи дълго.