Огледа града. Черното езеро в центъра му беше почти пълно и водите му отразяваха пламъците. Повърхността му бавно се въртеше в кръг, раздвижвана от вливащите се води от потоците по петте стълбища. Над него шестоглавото чудовище се размърда — будеше се по-бавно от по-малките създания. Дългите шии започваха да се движат, диамантените очи заблестяха в тъмночервено, между острите зъби на крокодилските челюсти забълваха пламъци.
От тази височина Грей внезапно осъзна какво вижда пред себе си. Харибда и Сцила. Чудовищата от „Одисея“. Първото беше чудовищен водовъртеж, поглъщащ кораби, а второто — огромно земноводно създание, което беше убило неколцина от хората на Одисей.
Но тези създания не представляваха непосредствена заплаха.
— Натам — прошепна Мак и посочи надясно.
Оттам приближаваха множество създания. Групата на Грей беше заклещена и се намираше на пътя на огнената орда, насочила се към мястото на взрива.
„Всеки момент ще ни прегазят“.
Разбрал, че нямат друг избор, Грей сграбчи Ковалски за рамото и посочи златните врати.
— Трябва да минем през тях. Имаш още един пълнител, нали?
Ковалски кимна.
— В торбата е.
— В такъв случай без половинчати мерки. — Беше като да пусне на свобода бясно куче, но нямаше да имат втора възможност. — Изведи ни оттук.
На лицето на Ковалски цъфна дивашка усмивка.
— Всички да залегнат — предупреди той. — Време е за моите фойерверки.
Грей се просна по корем и махна на останалите да направят същото.
Единствено Сейчан остана приклекнала. Беше отворила чувала с мунициите и извади двата последни пистолета и топче черно тиксо.
Грей се намръщи.
— Какво…?
— Ще ни спечеля малко време. — Тя се метна надясно към мястото, откъдето бяха изстреляли реактивния снаряд.
— Чакай.
— Отворете вратите — извика му тя. — Веднага се връщам.
И изчезна в плътните сенки.
Ковалски беше чул разменените думи и погледна въпросително Грей.
Той кимна към вратите.
— Чу я. Отвори ги.
Ковалски сви рамене, обърна към портата и подпря оръжието на хълбока си.
— Да видим какво ще излезе.
Експлозивният откос оглуши Грей и сякаш заблъска в главата и гърдите му. В автоматичен режим пушката можеше да изстрелва триста патрона на минута. Ковалски изобщо не я пожали и изстреля последните двайсет патрона в пълнителя в една от вратите. Всеки FRAG-12 имаше 3,4 грама експлозив А5, способен да пробива брони и врати на бункери.
„Да се надяваме, че ще се справи и с тези врати“.
Залпът на Ковалски продължи само няколко секунди, през които куршумите се забиваха един след друг във вратата. Когато той най-сетне приключи, главата на Грей кънтеше. Чуваше единствено глух рев в ушите си.
Димът се разсея, разкривайки резултатите. Едната врата на двореца висеше накриво от сложния механизъм, играещ ролята на панти. Двайсетте експлозивни куршума почти я бяха откъртили. Но вратата упорито оставаше на мястото си, откривайки само един нисък и тесен отвор под изкривената си долна част.
„Ще свърши работа“.
Грей не се опита да вика — знаеше, че всички са глухи като него. Изправи се и се затича приведен, следван от останалите. Стигна разбитата врата и даде знак на екипа си да се провре под нея. Мария беше първа. Мак и Бейли я последваха с огромни от паниката очи.
Ковалски свали празния пълнител и го метна към огнения град. Грей застана до него. Двамата се загледаха към мрака.
„Къде е Сейчан?“
19:10
Сейчан беше клекнала в мрака. Аги трепереше, вкопчен в рамото й. Една от горящите лампи в края на широката улица й осигуряваше достатъчно светлина, за да си свърши работата.
Тя бързо закрепи с тиксото единия пистолет за бронзовата стена на двуетажната къща. Постави оръжието на височина две стъпки над земята. Вече беше опънала усукано тиксо през улицата, като залепи другия край за един стълб от отсрещната страна. След това сряза с ножа си въжето и го прокара през спусъка на пистолета.
Изправи се, доволна от работата си. Молеше се за две неща — импровизираният капан да не бъде забелязан в сенките и врагът, който беше стрелял по тях, да се опита да стигне до двореца по този път. Тази улица — както и другата, на която беше заложила същия капан — изглеждаше най-прекият маршрут от точка А до точка Б.
„Или поне така се надявам“.
Щом приключи, тя се затича обратно към двореца, като се стараеше да се придържа към най-плътните сенки.
Изведнъж Аги стегна хватката си около шията й и малките му нокти се забиха в кожата й.