В следващия миг тя също го чу.
Зад нея.
Бронз върху камък.
Обърна се и видя огромна огнена фигура, която изскочи иззад ъгъла и се понесе към нея, бълвайки дим от масивното си туловище.
Сейчан се затича по-бързо, но трясъкът на метал върху камък продължи да я приближава. Вече не можеше да търси най-тъмния път до двореца. Вместо това се втурна стремглаво през огън и пушек право към целта си. Блясъкът на двореца й се виждаше невъзможно далечен.
Представи си гукащия и усмихващ се Джак.
Усети как Аги се тресе от страх.
Пое дъх — и се затича с всички сили.
19:13
Грей и Ковалски стояха при разбитата врата на двореца. Грей стискаше пистолета си. Стрелбата на Ковалски не беше останала незабелязана. Огнени чудовища се насочваха към тях от всички посоки.
— Времето ни изтича — предупреди Ковалски.
Грей затаи дъх — и чу силен тропот отдясно. Обърна се натам.
Сейчан изскочи иззад извитата стена на двореца — задъхана, с див блясък в очите.
— Тръгвайте! — изкрещя им тя.
Преди някой от двамата да успее да помръдне, зад нея се появи огромен бронзов кон. Едър колкото представител на породата клайдсдейл, той препускаше след нея и изпод металните му копита хвърчаха искри. Приближаваше се с наведена глава и огнена грива, оставяйки след себе си диря от пушек.
Грей за момент остана зашеметен от смъртоносната му красота.
Не толкова впечатленият Ковалски махна на Сейчан.
— Насам!
Щом стигна до тях, тя грабна Аги от рамото си и се метна през отвора под изкъртената врата. Ковал ски я последва.
Грей стреля по коня в опит да спечели на останалите още няколко секунди, но куршумите отскочиха от бронзовите панели на тялото, сякаш бяха само досадни конски мухи.
Жребецът наведе още повече глава и се понесе право към него.
Внезапно нещо грабна глезените на Грей в желязна хватка. Краката му изхвърчаха изпод него и той се просна по корем и се плъзна назад. Над него конят заби глава в златната врата с такава сила, че я отвори още няколко сантиметра. Около Грей лумна огън, който опари бузата му, докато го вмъкваха в двореца.
Отвън жребецът се изправи на задните си крака и заблъска с копита вратата, но тя издържа. Грей разбра защо създанието не беше успяло да влезе. Докато го влачеха, той видя, че вратите на двореца са дебели цяла стъпка и вероятно бяха изработени от плътно злато.
Изправи се и се присъедини към останалите в празната зала.
Ковалски се беше отпуснал на коляно при отворения чувал и вече слагаше втория пълнител в страховитата си пушка.
Жребецът от другата страна продължаваше да блъска вратата. Бейли клекна, погледна и промърмори:
— Hippoi Kabeirikoi.
Ковалски го изгледа намръщено.
Бейли кимна към портата.
— Един от четирите бронзови коня, изработени от Хефест да теглят колесницата на синовете му близнаци.
Докато жребецът продължаваше да блъска вратата, към него приближиха и други чудовища, вероятно привлечени от суматохата. Никой не знаеше колко дълго ще издържат масивните врати, така че Грей подкани всички да се размърдат.
— Трябва да намерим друг изход. Хунайн намеква за нещо зад двореца. Там трябва да отидем.
Поведе ги през късото преддверие от потъмнял бронз към огромната зала зад него. Тя се издигаше на височина три етажа и имаше купол, от който висеше огромен златен полилей във формата на раковина, по чиито краища танцуваха златни пламъци. Други горящи факли осветяваха стените.
В отсрещния край на залата се издигаха два високи златни трона на подиум, покрити с изображения на кораби и големи риби с извити опашки, скачащи високо над стилизирани вълни. Зад тях имаше огромно каменно огнище, изсечено в скалата на пещерата, в което танцуваха подхранвани от масло пламъци.
От двете страни на огнището започваха два засводени коридора, които водеха навътре в пещерата.
Грей ги посочи.
— Трябва да ги проверим.
— Ако предлагаш да се разделим… — започна Ковалски.
Без да му обръща внимание, Грей го посочи заедно със Сейчан и Мария.
— Вие тримата проверете левия коридор. Ние поемаме десния. Не се отдалечавайте много един от друг. И не навлизайте дълбоко. Ще продължим нататък заедно — каза той, поглеждайки Ковалски.
— Че как иначе — отвърна той.
Когато стигнаха средата на залата, около тях се чуха звуци, надигащи се от бронзовите коридори и галерии от двете страни. Стържене на метал по метал, придружено от дрънчене и тракане.