Но дори тази древна ковачница показваше признаци на събуждане.
От дълбините на фабриката в част от пещите блеснаха златни огньове. Забоботиха двигатели, засвири изпусната под налягане пара. Светещо зелено масло се изпомпваше и бълбукаше във високи бронзови цистерни от прозрачен кристал. Гигантски клапани бавно се въртяха сами, задвижвани от пара или от огъня на Прометей. Отдясно една тръба избухна в пламъци. Няколко други индустриални факли също пламнаха, обгърнати в дим.
— Вижте — каза Мак и посочи надясно към някакви големи открити казани, пълни с блестящо черно масло. Тръби минаваха от тях до кално езеро, в което бълбукаха мехури серен газ. Върху горещата му повърхност блестяха локви от същото нерафинирано масло, очевидно източник за неподвластната на огъня Кръв на Прометей.
„Една от многото загадки е решена“.
Грей отново ги подкани да продължат. Имаха важна задача — да намерят друг изход от това място. Или поне някакъв начин да накарат този град отново да потъне в сън.
Зловещото предупреждение на Хунайн обаче продължаваше да звучи в главата му.
Ако събудиш Тартор, ще е за последен път
Грей тръгна през огромната леярна. Вече бяха видели продукцията на тази фабрика в града. Тук обаче феаките бяха скрили най-големите си постижения, шедьоврите си.
Движеха предпазливо през фабриката, сякаш се страхуваха да не събудят бронзовите колоси от двете страни. Фигурите се извисяваха колкото десететажни сгради. Бяха по шест от всяка страна, обгърнати в скелета и стълби. Въпреки че не бяха завършени, формите и израженията им се различаваха ясно. Шестима мъже и шест жени. Две от тях изглеждаха ужасяващо, с множество крайници и обезобразени. Приличаха на оживели страшилища от роман на Лъвкрафт, същински хтонични чудовища.
— Старите богове — промърмори Бейли. — Титаните от гръцката митология. Дванайсетте първородни на Уран и Гея. Затворени от боговете, дошли след тях.
— И все още оставащи тук, както изглежда — рече Мария. — В затвор от бронзови тръби.
Грей се загледа в една от фигурите, чийто гръден кош беше отворен. Зелена кръв бълбукаше през лабиринт от кристални тръби и осветяваше вътрешността му. В средата имаше някакво сферично устройство от злато и бронз, подобно на астролабията, която ги беше довела тук, но заплашително на вид, особено когато се завъртя сред внезапно изригнали пламъци, сякаш отброяваше времето обратно.
Представи си как тази военна машина — защото някак знаеше, че е точно такава — шества из бойно поле, задвижвана от радиоактивен огън, подобно на някаква крачеща атомна бомба.
— В никакъв случай не бива да позволяваме тези неща да попадат в неподходящи ръце — каза Грей. — В ничии ръце.
Разбираше как се е чувствал Хунайн преди хилядолетие.
„Но какво е направил капитанът?“
Грей подкара групата през леярната под титаничните погледи на Старите богове към една малка зала в края на пещерата.
Фонтани от черно масло — Кръвта на Прометей — изпълваха два каменни казана от двете страни, като излишъкът се събираше в басейни на пода и се оттичаше. Единият казан беше огромен, същинска римска баня, докато другият беше малък и приличаше повече на умивалник.
Между тях имаше друга бронзова врата, идентична с онези зад тях, но с малък прозорец от полупрозрачен камък, може би полиран кристал или груба форма на стъкло.
Гледката през него беше мътна, но подробностите бяха достатъчно ясни, особено като се имаше предвид какво осветяваше пространството. Зад малка бронзова площадка от другата страна се простираше басейн с олимпийски размери, който сияеше в отровно изумрудено.
Повърхността му леко се движеше, сякаш под нея се криеше някакъв нов ужас. Нямаше как да знаят дълбочината му, но като се имаха предвид мащабите на всичко останало тук, Грей предположи, че басейнът е достатъчно дълбок, за да могат титаните да се потопят изцяло в него.
Мак огледа всичко с критично око.
— Питам се дали това не е източникът на цялото масло, захранващо града.
— Истинското сърце на Тартар — рече Бейли.
Мак посочи през басейна към една площадка от другата страна и голямо бронзово колело, вградено в стената.
— Това сигурно е главният кран за града.
Грей почти долепи лице до стъклото.
— Хунайн споменава, че тук е намерил начин да принуди Тартар да заспи отново. Ако кранът наистина спира подаването на масло в града, автоматите там рано или късно ще изразходват горивото си.