— И после ще се изключат — допълни Мак.
— Ще заспят — рече Мария.
Мак кимна.
— Видях нещо подобно да се случва с бронзовите раци в Гренландия. Но не и с бронзовия бик. Макар че той със сигурност е имал по-голямо количество гориво в себе си.
— Но как можем да сме сигурни, че завъртането на крана ще доведе до нещо? — попита Мария.
Грей посочи под колелото. До стената имаше купчина кости сред парчета плат.
— Предполагам, че това са останките на Абд ал-Кадир, за когото Хунайн казва, че е жертвал живота си, за да спаси всички останали. Вероятно капитанът е оставил тялото му като предупреждение за всеки, който се осмели да отиде там.
Сейчан също погледна през прозореца.
— Погледнете обаче отляво. Нещо като че ли е заварено за стената. До крана.
Грей погледна натам. Устройството сияеше по-ярко — беше не само по-ново, но и изработено от злато. Дори от мястото си Грей различи широк две стъпки диск, украсен и изписан по същия начин като астролабията. Почеркът на изработката се разпознаваше лесно, а предназначението — още по-лесно.
— Предпазният механизъм на Хунайн — каза Грей. Той се обърна към групата и обобщи намерението на арабския капитан. — Предполагам, че ако завъртим крана, за да накараме Тартар да заспи отново, той ще активира адското устройство на капитана.
— Иначе казано, и в двата случая сме прецакани здравата — намръщено рече Ковалски.
Грей се обърна към огромната пещера, изпълнена със серни пари и осветена от огъня на Прометей. Погледна нагоре към извисяващите се титани и си представи какво очакваше групата му в града. Помисли си за всички, които бяха загинали, за да запазят тази тайна, и за многото други, които са страдали.
Хунайн беше прав.
„Това трябва да приключи тук“.
Той се обърна отново към затворената врата.
— Независимо от риска, трябва да стигнем там.
19:44
Скръстила ръце на гърдите си, Мария остана назад, докато Джо дърпаше дебелата бронзова врата. Той пъшкаше от напъните, но успя да я отвори няколко сантиметра.
Мак се завтече напред и пъхна края на гайгеровия брояч през отвора. Устройството затрещя свирепо. Мария видя как броячът му рязко мина в червената зона. Числата на дисплея се сменяха шеметно, като накрая спряха в границата между деветдесет и сто.
Мак побърза да дръпне ръката си.
— Затваряй! Затваряй веднага!
Джо облегна рамо на вратата и я затръшна. После попита:
— Колко е зле?
Мак беше пребледнял.
— Колкото се опасявах. Количеството масло, концентрацията…
Грей сграбчи ръката му.
— Казвай.
— Отчитам почти сто сиверта. — Мак видя неразбиращите им физиономии и обясни: — По време на аварията в Чернобил хората в контролната зала са били изложени на триста. Получили са смъртоносна доза радиация за по-малко от две минути.
Стомахът на Мария се преобърна. Тя погледна през прозореца към купчината кости.
— Значи знаем как е умрял нещастникът. От радиационно отравяне.
Мак кимна.
— Изглежда, че единственият начин за затваряне на крана е като някой преплува басейна и го завърти ръчно. Плуването обаче ще е фатално. Стига изобщо да успее да стигне до другия край.
— Цената на Харон — каза Грей, припомняйки си думите на Хунайн.
— Трябва да пожертваш своя живот, за да спасиш всички останали — мрачно рече Мак.
Групата обсъди различни възможности като импровизиран сал или прехвърляне на въже, но всички разбираха, че само протакат неизбежното решение.
Джо вдигна ръка.
— Стига толкова. Аз ще го направя.
Мария се опита да смъкне ръката му.
— Стига глупости.
— Мисля, че съм най-известен именно с глупостите си. — Джо се обърна към групата. — Всички знаем, че някой трябва да го направи. Грей и Сейчан имат дете. Мак е с ранена ръка. А ти, Мария, си толкова дребна, че ще изгориш преди да си топнала пръст в онова нещо.
— Аз мога да го направя — каза Бейли и застана до големия казан с черно масло. — Мисля, че човек трябва да се потопи изцяло в това. Нещо като предпазно средство, което да му помогне да преплува.
Джо отиде при него.
— Падре, оценявам предложението, но ти самият не си много по-едър от Мария. И няма да пратя свещеник да върши мъжка работа.
Бейли го погледна възмутено, но Джо го отведе от вратата.
— Освен това — продължи той, — ти разбираш от разните му там митологии. А на мен ми звучат като гръцки[10].