„Аз съм голяма тлъста капка вода, носеща се в смъртоносно масло“.
Продължи напред. Минута по-късно вече нямаше представа какво разстояние е преплувал и колко му остава. От страха внезапно му прилоша още повече. Главоболието, което се обаждаше преди, сега се засили. Започна да му се гади — дотолкова, че стомашният сок опари хранопровода му.
„Само не драйфай тук“.
Загреба и зарита по-силно. Заля го вълна на замайване, от която стомахът му се преобърна заедно с целия свят. Имаше чувството, че плува наопаки. Продължи да гребе паникьосано, уплашен да не потъне. Помещението се въртеше в главата му. Бързо губеше ориентация, вече не беше сигурен дали изобщо се движи в правилната посока. Представи си как плува в кръг, докато изтощението не го завлече на дъното.
Вече усещаше как силите му се изчерпват.
„Я се стегни“ — сгълча се той.
Знаеше какво става. Мак му го беше обяснил. Ковалски отново си представи вълните радиация, минаващи през него. „Може да те убие за минути — беше го предупредил Мак и бе изброил симптомите. — Гадене, загуба на ориентация, главоболие“.
Всичко беше налице.
Ковалски заплува по-бързо с надеждата, че всичко това е само в главата му, някаква психосоматична глупост. Но не можеше да се убеди, че е така. Вместо това си представи Мария, усмихваща се на някаква шега и мръщеща се на поредната му глупост. Спомни си докосването й през нощта, аромата на кожата й, лекото докосване на косата й. Последната им нощ в Агадир, потънал в топлината й, усещащ дъха й в ключиците си.
Сега тя беше неговият фенер в мрака.
Гребеше и риташе, вдишваше и издишваше. Беше готов на всичко, за да я предпази — дори ако трябваше да прекоси токсично море.
„Мога да го направя. За теб“.
И изведнъж нещо го сграбчи за глезена и го повлече надолу.
20:03
Мария заблъска по бронзовата врата. Притиснала чело в стъклото, тя затърси с поглед развълнуваната повърхност на сияещия басейн. Джо беше в средата му, когато внезапно потъна в олиото.
Грей също го беше видял. Той беше при малкия фонтан и пиеше от черната течност. Двамата с Бейли вече се бяха потопили в по-големия резервоар, за да се предпазят, докато отварят вратата за Ковалски и я затварят след него. Сега изглеждаше, че Грей възнамерява да му се притече на помощ.
Докато Грей пристъпваше към вратата, Мария се изпречи пред него и го спря.
— Не. Планът не беше такъв.
Очите на Грей блеснаха решително.
Мария издържа на погледа му.
Бейли сложи ръка на рамото на Грей. Дори Сейчан застана до Мария, за да я подкрепи. Бяха се разбрали да направят един-единствен опит, да рискуват само един от тях.
— Джо ще се справи — каза Мария. — Ще се справи.
Грей стисна юмрук.
Мария му обърна гръб и остави другите да се оправят с него.
Отново погледна светещия зелен басейн. „Не ме прави лъжкиня, Джо“.
20:04
Ковалски се мяташе в маслото, като се мъчеше да задържи дъх, да не разтваря устни. Докато нещото го завличаше още навътре, той се извъртя и сграбчи края на сегментирано пипало, увило се около ботуша му. Помъчи се да се освободи от него, но то само се стегна още повече.
„Майната му!“
Пусна пипалото и се зае да развързва връзките. После се помъчи да събуе хванатия ботуш, като си помагаше с петата на другия крак и с ръце. Гърчеше се и се съпротивляваше. За щастие кракът му беше добре натопен в маслото. Накрая ботушът се изхлузи. Ковалски го усети как потъва рязко, замъкнат в дълбините.
Той зарита в другата посока, обратно към повърхността.
Накрая главата му се подаде над нея. Той си пое дълбоко дъх и задраска омотания около главата му шал. И без това вече беше започнал да се размотава. Каквато и защита да предлагаше шалът, вече беше късно. Пораженията бяха налице.
Докато гребеше към отсрещната площадка, отвори очи — трябваше да вижда накъде плува. Сиянието на басейна едва не го ослепи след минутите пълен мрак — или може би радиацията съсипваше очите му. Не знаеше, а точно сега и не му пукаше.
Може би маслото по главата му беше достатъчно. Може би онова, което беше влязло в очите му, когато се беше потопил в казана, щеше да го предпази. Може би изпитото…
Чу зад себе си плясък.
Погледна назад и видя плетеница от пипала да пори водата. Отмъкнатият му ботуш полетя високо във въздуха, удари се в тавана и падна обратно в басейна. Бронзовите пипала се плъзнаха към него.