Стисна по-силно автомата.
Привлече вниманието на Ахмед и му заговори на езика на жестовете. Заместникът й се обърна и зашепна в ухото на мъжа зад него. Онзи кимна и тръгна назад с граната в ръка. Отстъпи достатъчно, за да може да я метне чисто — но не към двореца, а край него. Целта беше да прилъжат огнените пазители по-далече от златната порта.
Синът се взираше в нея в очакване на последния й сигнал.
Тя го даде.
Мъжът замахна назад — и изкрещя.
Нещо димящо и спотайващо се зад него скочи внезапно, захапа протегнатата ръка на Сина и я откъсна от рамото. Кръвта пръсна високо, докато мъжът падаше напред, разкривайки масивното туловище на черно куче.
Ахмед се опита да се измъкне.
Не толкова от страх от чудовището, колкото…
Гранатата зад него избухна. Главата на кучето се пръсна. Шрапнели от гранатата и парчета от създанието се забиха в гърба на Ахмед. Заместникът й обаче носеше броня. Макар и ранен и проснат на четири крака, той успя да изпълзи на златните стъпала.
Нехир отстъпи назад, обзета от ужас.
Ахмед видя изражението й и се обърна.
Зад него се появи останалата част от огромното куче и повдигна още две глави. Диамантените му очи горяха; вместо езици имаше пламъци. Това беше Цербер, триглавият пазител на Хадес. Едната глава се спусна напред, захапа Ахмед за крака и вдигна мятащото му се тяло високо над земята. Другата заби зъби в рамото и ръката му. После двете глави рязко се дръпнаха и го разкъсаха на две.
Нехир вече беше отстъпила дълбоко в сенките.
Обърна се и погледна нагоре.
Планът с гранатата се бе провалил, но взривът бе свършил работа. Пламтящите чудовища се спуснаха като вълна надолу по златните стъпала, привлечени от експлозията.
Нехир заобиколи отдалече огнения им парад.
Целта й не се беше променила.
Тя тръгна към златната порта.
20:10
Когато Кадир стреля по Чарли, Елена рязко пое дъх.
Чарли трепна и отскочи настрани, блъскайки Елена. Скалата от другата й страна се пръсна от трите изстреляни куршума. В лицата и на двете полетяха остри парченца камък.
Елена сграбчи ръката на Чарли. Двете се притиснаха една в друга.
Кадир държеше димящия автомат, леко наклонил глава настрани. Нарочно беше пропуснал. Но в очите му не се четеше садистична наслада. Гигантът си оставаше безизразен както винаги — като котка, която спокойно си играе с двете хванати мишки. В действията му се четеше повече любопитство, отколкото жестокост.
Но все пак накрая котката убива мишките.
Кадир вдигна отново автомата, очевидно решил да приключи с играта.
Силно стържене на метал по камък привлече погледите на всички нагоре. Явно някой друг също беше чул шумната игра на Кадир. От пещерата изскочи страховит звяр и се стовари тежко между Елена и Кадир с оглушителен трясък на бронз и облак от пушек и огън. Земята се разтресе. Създанието се приземи приклекнало, със свити предни лапи и вдигната задница. Дългата опашка удари скалата над двете жени и върху тях се посипа прах и отломки.
Кадир стреля, отстъпвайки към горящата гора.
Куршумите му отлетяха от бронза.
Чарли и Елена се проснаха на земята.
Титаничното куче — огромен метален мастиф — скочи, щракна с челюсти и сграбчи Кадир, преди той да успее да се измъкне. Това не беше котка, дошла да си поиграе. Звярът се изправи и вдигна рязко глава. Тялото на Кадир полетя във въздуха. Гигантът се запремята, пръскайки кръв. Мастифът изрева, избълва пламъци от челюстите си и опърли политналия мъж.
Кадир изкрещя.
Мастифът го улови отново и запрати тялото му в горящата гора.
Обзета от паника, Чарли понечи да побегне в същата посока, но Елена я хвана и вдигна пръст към устните си.
Джо й беше разказал за преживяното от Мак.
Не издавай нито звук… не помръдвай.
Чарли й се доверяваше достатъчно, за да се подчини.
Друг обаче изобщо не беше чувал този урок.
Монсеньор Роу закуцука назад, обзет от ужас. Мастифът се обърна към движението и болезненото пъшкане и тръгна дебнешком към духовника. Роу се опита да ускори крачка въпреки ранения си крак, като поглеждаше през рамо. На лицето му беше изписан чист ужас.
Ловецът също беше пострадал, може би при скачането от скалата или пък преди това. Елена си спомни изстреляния реактивен снаряд по бронзовите врати. Дали кучето не беше някакъв пазител или нещо подобно?
Мастифът влачеше единия си заден крак. Един от предните му също беше счупен в ставата.
Елена се изправи, загледана в бавното преследване. Кой щеше да победи? Отговорът дойде след десетина секунди. Последните сили на мастифа се изчерпаха и той рухна на тесния бряг на притока с трясък на бронз. Остана да лежи там с опънат врат и отворена уста. Тялото му още пушеше, огънят гореше, но очевидно отслабваше.