„Три минути…“
Бейли се изравни с него, следван от Сейчан и Мария, които буквално носеха Мак. Лицето на климатолога беше опънато от болка и пребледняло от загубата на кръв и шока.
Бейли погледна напред. Вече се беше досетил за плана на Грей.
— И как ще излезем през онзи изход?
— Какъв изход? — задъхано попита Ковалски, който продължаваше да се оглежда за заплахи и беше готов да стреля.
— Онзи там. — Бейли посочи тъмното езеро, в което продължаваше да се стича вода от петте стълбища и да подхранва бавния водовъртеж в средата. — В пастта на Харибда.
Ковалски се намръщи.
— Плувах достатъчно за днес и изобщо не ми се иска да бъда всмукан незнайно къде.
— Помириши — каза Грей. — Морска вода. Това е просто една голяма циркулационна помпа. От океана дотук и обратно.
Мак го чу — вероятно се беше съсредоточил върху разговора им, за да се разсее от болката.
— Според показанията на компаса от по-рано тази пещера наистина върви към океана, но разстоянието до него трябва да е към километър и половина.
Бейли се намръщи и се обърна към Грей.
— Тогава как предлагаш да…?
Стигнаха края на златното стълбище и Грей посочи кръга бронзови риби около езерото.
— Ще използваме подводниците на феаките.
20:16
„Най-сетне се побърка…“
Ковалски слезе от последното стъпало и зяпна огромния кръг от риби. Бяха стотици, всяка наклонена, сякаш готова да избълва фонтан, достоен за Вегас.
Втурна се след Грей.
— Защо реши, че това са подводници?
— Както вече стана ясно, феаките не са били глупаци. Не биха позволили да останат затворени тук, без да имат начин да се измъкнат.
Ковалски посочи огромния водовъртеж.
— И си мислиш, че това е пътят им за бягство ли?
— При нужда той би трябвало да се намира някъде в центъра. А по-централно място от това няма да намериш.
— Но все пак…
— Не забравяй и златните тронове — продължи Грей. — Върху тях имаше изображения на същите тези риби с извити опашки, плуващи в морето редом с корабите на феаките.
За доказателство ги отведе до една от бронзовите риби. Тя беше с размерите на миниван, но той намери опори отстрани и се покатери.
Някакво движение привлече погледа на Ковалски нагоре.
Харибда не беше единственото гръцко чудовище тук.
От отсрещния край на езерото шестглавият дракон-крокодил обърна всичките си глави към Грей, привлечен от движението, от разговора им или може би защото Грей беше прекрачил някаква забранена граница.
— Мисля, че ядосваш някого — предупреди Ковалски. — И този път не става дума за мен.
Грей погледна нагоре. Една от масивните глави се спусна и се плъзна по повърхността към него.
— Всички горе! Веднага!
Ковалски подкара останалите.
„Но после накъде?“
20:17
„Две минути…“
Застанал върху бронзовата риба, Грей откри върху гърба й някакъв лост, обърнат към опашката. Сграбчи го и го дръпна към носа. Чу се изпукване като при изравняване на налягане и тръбната перка на рибата се повдигна, разкривайки люк. Грей побърза да го отвори.
Опуленият Мак се качи зад него.
— Влизай — каза Грей.
Мак спусна крака до една стълба и се спусна надолу, като се приземи с болезнен стон. Мария го последва, после Бейли и Сейчан, която продължаваше да държи Аги.
— Размърдай се! — извика Грей надолу към Ковалски.
Едрият мъж метна пушката на рамо и се покатери върху бронзовата риба. Когато се качи на гърба й, погледна над рамото на Грей и очите му рязко се разшириха.
— Долу! — извика той и вдигна оръжието си.
Грей се опита да го спре, но Ковалски стреля над рамото му.
С премаляло сърце Грей погледна назад.
Една от главите на Сцила се беше отпуснала върху водната повърхност. Долната й челюст липсваше. От пукнатините в бронза бълваха пламъци. Шията се замята конвулсивно и забълва още пламъци, докато замъкваше разбитата глава обратно през езерото.
— Разкарай си задника оттук — нареди Грей.
Ковалски се подчини и скочи вътре, явно без да си дава сметка за пораженията, които е нанесъл.
Грей го последва, като спря за миг на стълбата.
Петте останали глави на Сцила се замятаха яростно. Пламъци и дим обвиха чудовището — и то навлезе в езерото.
„Опа…"
Грей скочи долу, затваряйки капака след себе си, след което завъртя бронзовото колело, за да го уплътни. Групата бързо насяда по пейките от двете страни.