Следващата тема, върху която ще се спра, е свързана с познанията, технологиите и науката през древността. Да я разделим на части.
Златният век на исляма обхваща периода от девети до тринайсети век. Тримата братя Бану Муса са били учени и инженери от началото на тази епоха, а Исмаил ал-Джазари е продължител на тяхната традиция на иновации и проекти от края й. Както е споменато в романа, братята Бану Муса наистина запазили и развили знанията, които били почти изгубени след падането на Римската империя. Макар че четвъртият Бану Муса — Хунайн — е мое творение, голяма част от неговите действия, интереси и умения се основават на трите исторически фигури. Известно е също, че Исмаил ал-Джазари, когото понякога наричат „бащата на роботиката“, е бил силно повлиян от трудовете на тримата братя. Както и още някой…
За Да Винчи са изписани множество трудове, но един от най-добрите е „Леонардо да Винчи“ на Валтер Исаксон, който придава човешки облик на художника и в същото време ни запознава с гения му (горещо ви препоръчвам да прочетете книгата). Затова тук няма да се впускам в големи подробности. С края на Златния век на исляма хора като Да Винчи наистина поели факела, който бил на път да угасне, запазили го и продължили да надграждат върху познанията на ислямския свят. Други детайли около Да Винчи в този роман също са основани на реални събития. Леонардо наистина е мъкнел горката си „Мона Лиза“ от страна в страна. Наистина е разрязвал трупове, за да усъвършенства стила си като художник и скулптор. И след плячкосването на Милано френският крал Франсоа I наистина му поръчал да изработи механичен златен лъв.
Да продължим с някои по-конкретни теми:
Скованият в ледовете кораб в началото на историята се основава на модела самбук. Тези големи съдове не само че можели да плават в океаните, но и често се използвали за проучвания. Трябва да благодарим на ислямския свят за многото му приноси в областта на навигацията, математиката и астрономията. Сред тях е и един много важен елемент в този роман:
От Музея за история на науката в Оксфорд бяха така добри да ми позволят да използвам фотографии на единствения известен пример за сферична астролабия. Описанията на технологията и използването на тези устройства в романа са точни, от универсалността им до пръчиците, използвани за „програмирането“ им спрямо различни географски ширини. Дори името, изписано върху астролабията, е едно необичайно съвпадение. Вече пишех за братята Бану Муса в романа, когато открих кой е подписал астролабията от Оксфорд — човек на име Муса. Тълкувайте го както решите.
А, сега стигаме до основния въпрос в историята. Изглежда, че винаги сме подценявали технологичните познания на древните. Те продължават да ни изненадват и до днес. Имах шанса да се запозная с механизма от Антикитера, пазен в Националния археологически музей в Атина, гръцко устройство от 1 в. пр.н.е. То било открито на борда на потънал кораб през 1901 г., но едва след като сме започнали да разработваме нашите компютри, сме разбрали предназначението и дизайна му. Днес повечето археолози приемат, че устройството от Антикитера е първият известен ни аналогов компютър.
И все пак списъкът на изумителни гръцки дизайни на автомати е изумителен — дотолкова, че гърците са ги включили в легендите си за Хефест и Дедал, за когото някои смятат, че е реална историческа личност. Историците и археолозите са документирали безброй дизайни на самостоятелно работещи механизми, различни автомати и да, онези „хитроумни механични устройства“ на братята Бану Муса и Исмаил ал-Джазари. Мога да изпиша страници по тази тема, но за щастие, някой вече го е направил. Отново ви препоръчвам двете библии, представени по-горе.