Командирът му кимна.
— Тъкмо дойдох да ви кажа, че кацаме след десет минути и е най-добре да седнете при доктор Крандъл и да закопчаете колана си. Ще ни раздруса здравата при брега.
Боговете сякаш го чуха — в същия миг самолетът се разтресе. Ковалски запази равновесие, като се вкопчи в една облегалка. Командирът като че ли остана на крака, като просто се усмихна по-широко.
„Копеле…“
— Както казах — предупреди командирът, — време е за коланите.
Ковалски се изправи и понечи да мине покрай него, когато тактическият координатор завъртя стола си и свали големите си слушалки.
— Командир Пулман, току-що получих съобщение от друг „Посейдон“ на път към Рейкявик. Уловили са сигнал на перископска дълбочина покрай брега пред нас. Но тъй като бурята наближавала и морето било пълно с парчета лед, изгубили сигнала, без да могат да го идентифицират напълно. Искат да прелетим над района, преди да кацнем.
Ковалски си погледна часовника.
— Лошо. Можете да си играете на котка и мишка с руснаците и друг път. Трябва да слезем долу колкото се може по-скоро.
Усмивката на командира се превърна в намръщена гримаса.
— Позволете да ви напомня, че това е моят самолет. Вие сте просто пътници.
Самолетът се раздруса отново и този път Ковалски напълно изгуби равновесие. Дори Пулман се вкопчи в седалката от другата страна. Вече определено не се усмихваше.
— Бурята пред нас се превръща в истинско чудовище — напрегнато съобщи пилотът от кабината. — При това бързо. Всички да си закопчаят коланите.
Ковалски изгледа предизвикателно командира.
— Изглежда, че Майката природа току-що ви разжалва.
Пулман се намръщи и се обърна към тактическия координатор.
— Свържи се с другия самолет. Кажи им, че няма да има претърсване.
— Слушам.
Преди офицерът да успее да се обърне, Пулман добави:
— За всеки случай пусни редица шамандури от тук до брега. — Погледна Ковалски. — Може и да не останем във въздуха, но това не означава, че не можем да продължим да слушаме.
Ковалски сви рамене и мина покрай него.
„Хич не ми пука. Щом ти изнася, така да бъде“.
Седна тежко в седалката до Мария.
— Каква беше онази разправия отзад? — попита тя.
— Просто се погрижих да няма отклонения.
Тя се опита да погледне назад. Ръката й намери неговата и я стисна силно.
— Има ли вероятност за подобно нещо?
— Не и докато аз съм на пост.
Тя се обърна напред и въздъхна. Опита се да отдръпне ръката си, но той я хвана и я задържа. Кожата й беше гореща, но лицето й оставаше бледо. Ковалски с лекота разчете безпокойството и вината в очите й. Знаеше, че не бива да се опитва да я утешава и да я уверява, че приятелката й е в безопасност. Можеше да й предложи единствено фактите.
— Скоро ще кацнем — обеща той.
„Да се надяваме, преди да е станало късно“.
5
21 юни, 11:20
Ледник Хелхайм, Гренландия
Мак гледаше как Елена се строполява до реката, след като беше ударена в бъбрека от онова чудовище с безизразен поглед.
„Проклети копелета!“
Пристъпи към дупката в корпуса, готов да й се притече на помощ, да я защити.
Нелсън сложи ръка на рамото му.
— Нищо не можеш да направиш. — После сграбчи канадката му и го дръпна назад. — И като че ли ще си имаме компания.
Отвън някой извика нещо на арабски. В отговор щурмовият отряд се затича приведен към десния борд на кораба, като се насочваше към кърмата и носа. Един даде откос към дупката в корпуса, за да прикрива приближаването на останалите.
Джон изстреля и двата патрона по стрелеца. Онзи полетя назад, улучен в гърдите. Тялото му падна в реката. Джон се претърколи настрани миг преди куршумите на ответния огън да се забият на мястото, където беше току-що. Отърва се без драскотина и се озова до Мак и Нелсън. Стрелбата му беше принудила нападателите да напредват по-предпазливо.
Не че това щеше да им спечели много време.
— Трябва да се барикадираме някъде. — Нелсън посочи през тъмния трюм. — Може би в капитанската каюта.
При липса на по-добра идея Мак посочи с фенерчето и бутна приятеля си напред.
— Давай.
Тримата се втурнаха към носа. Тропотът на краката им се превърна в шляпане, когато стигнаха локвите масло на дъното на кораба. В отсъствието на картата течността отново беше станала черна.
Но това повдигаше друг въпрос.
— Тази гадост може би е запалима — предположи Мак, докато продължаваха напред. — Ако я подпалим, може да подейства като бариера и да ги пропъди.