Джо стана и смачка наполовина изпушената си пура — нещо, което правеше само в изключителни случаи.
— Хлапе, идвам с теб.
Мария се обърна към него.
— Джо…
Ковалски я прекъсна с махване на ръка.
— Проклет да съм, ако трябва да бездействам тук и да слушам как вятърът се мъчи да отнесе покрива. — Обърна се към нея. — Ако има и най-малка вероятност онези момчета да са живи, ще ги изровя и с мотика, ако се наложи. Те са единствените, които знаят какво е станало с приятелката ти.
Мария се пресегна и докосна ръката му.
— Зная. Просто исках да кажа, че и аз идвам с теб.
Ковалски замръзна.
— Чакай малко. Не исках да кажа това. Може би ще е по-добре да…
Тя го прекъсна и стана.
— Без тия. Доводите ти бяха много убедителни.
Джо я зяпна, мъчеше се да прецени как да реагира. Накрая стигна до правилното решение и само сви рамене.
Йорген ги изгледа.
— И двамата сте луди.
— Наричали са ме и по-зле. — Джо махна на Нука. — Покажи ни какво си намислил, хлапе.
Нука тръгна към вратата.
— Да вървим. Знам, че дядо ми е още жив. Но няма да е задълго, ако не побързаме.
— Дано да си прав. — Джо тупна момчето по кльощавото рамо. — Не искам задникът ми да измръзва напразно.
12:22
— Ще трябва да рискуваме — каза Мак.
Застанал до кръста в ледената вода, той дръпна бронзовото резе на вратата. Обърна се към Джон, който кимна.
„Ако ще умираме, да е по наш начин“.
Половин час по-рано силна експлозия беше разтърсила ледника. Мак беше очаквал да бъдат премазани от тонове лед, но когато тътенът утихна, двамата с Джон бяха все още живи. После водата започна да пълни каютата, което означаваше, че реката е била запречена от срутилия се от взрива лед.
Мак лесно можеше да си представи какво е станало. Копелетата бяха взривили входа на канала, с което им бяха отрязали пътя навън.
Вместо да чакат да се удавят като плъхове, Мак пое дълбоко дъх и отвори вратата. Трябваше да се напрегне доста, защото нивото на водата се беше покачило. Трепна — очакваше орди пламтящи раци да се нахвърлят върху него. Вместо това лъчът на фенера разкри, че половината кърма е изчезнала. Останките от трюма представляваха димящи руини, сред които тук-там мъждукаха горящи дъски. Пламъци танцуваха и по гредите горе.
През гъстия дим можеха да се видят раци, светещи червеникаво в мрака. Бяха се вкопчили в плаващи парчета дърво и лед. Два дори се бяха настанили върху носещ се във водата труп. Повечето като че ли не се движеха, след като пламъците им бяха угаснали. Няколко помръдваха немощно.
Горивото, захранващо тези създания, явно губеше силата си. Мак се огледа за още раци, но не откри нищо. Може би внезапното наводнение им беше дошло в повече и ги беше удавило.
Въпреки това, докато вървеше бавно през трюма, той гледаше да стои настрана от онези, които виждаше.
Джон го потупа по рамото и посочи мястото, където част от корпуса беше пробита. После посочи нагоре. Мак кимна.
„Трябва да излезем от водата“.
И двамата бяха с водолазни костюми под връхните дрехи, но това не пречеше на студа да прониква до костите им. Мак стисна зъби, за да не затракат. Вече не чувстваше краката си и това му пречеше да върви по неравния под, скрит под черната вода.
Най-накрая стигнаха пробойната в корпуса и се покатериха по разбитите ребра на кораба, като гледаха да останат по-далече от все още горящите дъски. Стигнаха горе и откриха, че предната половина на палубата е все още цяла. Носът на кораба си оставаше скован от леда.
Мак спря, за да огледа положението. Голямо парче лед се откърти от тавана и падна във водата. Огромна вълна блъсна кораба, разлюля горящите дъски и изкара на повърхността още тела.
Мак се опита да не мисли за приятеля си Нелсън.
„Сега не е време за оплакване“.
Падналото парче лед му напомняше за една по-непосредствена заплаха.
Докато бяха в кабината, вторичните трусове и пукот бяха продължили — ледникът притискаше с огромната си тежест нестабилния тунел. Мак знаеше какво да очаква. След десетилетие работа тук можеше да чете леда като книга.
„Това място няма да издържи още дълго. Може да се срути всеки момент“.
Но това в крайна сметка можеше и да няма значение. Пред тях реката от разтопена вода се беше превърнала в езеро. И нивото му се покачваше неотклонно. Надигащата се вода сгъстяваше допълнително и без това гъстия пушек и затрудняваше дишането им.
Джон се закашля неудържимо.
За жалост нещо го чу.