Ковалски се изправи.
— Ако наистина води надолу, трябва да дойда с теб.
Нука сбърчи презрително нос.
— Прекалено си дебел.
Ковалски погледна корема си, едновременно оскърбен и шокиран от грубата прямота на хлапето, която едва не направи и самия него малко дете.
— Това са само мускули.
— Ясно де. Но дори да успееш да се промъкнеш през теснините, резервният ми костюм няма начин да ти стане. — Нука посочи голите му китки.
— А на мен? — обади се Мария и застана до Нука. — Двамата сме горе-долу с еднакви размери.
Той я изгледа от глава до пети и накрая сви рамене.
— Да, става.
— Как ли пък не. — Ковалски направо тропна с крак, за да я спре.
Мария не му обърна внимание.
— Донеси ми костюма — каза тя на хлапето и се обърна към Ковалски. — Двете със сестра ми се спускаме в пещери от години като част от проучванията ни. Уменията ми на катерач са повече от адекватни за тази задача.
Ковалски посочи мулина.
— Това да ти прилича на твърда скала?
— Джо, няма да позволя Нука да се спусне сам там долу.
Ковалски разбираше загрижеността й, но това не означаваше, че му харесва.
Нука донесе костюма. Мария го вдигна и погледна мъжете, сгушени до снегомобила.
— Както гледам, и никой от вас няма да се побере в костюма.
Разбрал, че се е въвлякъл в битка, която няма как да спечели, Ковалски вдигна ръце.
— Добре. Дай да ти помогна да се напъхаш в това проклето нещо.
Мария потанцува малко на студа, докато събличаше връхните сидрехи и навличаше дебелия костюм. Накрая прибра косата си назад и си сложи качулката.
— Как изглеждам? И кажи честно. — Тя махна на Нука, който се беше свил срещу вятъра и спускаше въжето в мулина, като оставяше течението да повлече края му надолу. — На кого му стои най-добре?
Ковалски я придърпа в прегръдката си.
— И двамата приличате на обесени тюлени.
Усети я как трепери в обятията му. Знаеше, че това не се дължи единствено на студа. За незнайно кой път си каза, че не може да повярва, че тази жена изобщо го беше удостоила с поглед, камо ли да изкара две години от живота си с него.
— Ако не ме пуснеш, няма да успея да спася никого.
Той я пусна и отстъпи крачка назад.
— И не се прави на героиня.
Тя се усмихна.
— Дай ми едно наметало и ще стана досущ като Жената чудо.
— За мен винаги си Жената чудо.
— Това е много ми…
— Особено в леглото.
— Добре, съсипа момента. — Тя отстъпи назад. — Дръж крепостта, докато не се върна. Ще държим връзка по радиостанцията.
Ковалски я загледа как излиза от укритието на снегомобилите и върви тромаво към Нука. На ботушите й имаше котки за спускането. Когато стигна ръба на мулина, тя погледна назад.
Ковалски и Мария владееха отлично езика на жестовете. Той знаеше, че тя няма да може да го чуе, така че вдигна ръка с протегнати напред палец и кутре, след което я посочи.
[Обичам те.]
Тя се обърна. Явно не беше видяла посланието. Нука вече беше приготвил второ въже и го прекара през халките на кръста й, след което провери възлите и екипировката. След като остана доволен, се спусна в мулина, опрял крака в отвесната му стена.
Мария го последва и изчезна след него.
Ковалски впери поглед в ледения водовъртеж. Надяваше се, че начинанието — при това много рисковано — не е губене на време. Макар че определено искаше останалите да бъдат спасени, той отправи молитва само за един човек.
„Само се върни при мен“.
7
21 юни, 13:18
Ледник Хелхайм, Гренландия
Кракът на Мария се подхлъзна на гладката стена на мулина. Тя полетя надолу, но осигурителното въже я задържа. Увисна и се залюля силно, докато бедрото й не се удари в леда.
— Добре ли си? — извика Нука, който беше увиснал на собственото си въже пет метра под нея. Думите му прозвучаха приглушено през маската.
Мария отново намери опора.
— Да — каза по-самоуверено, отколкото се чувстваше.
Даде си сметка, че може би беше преувеличила уменията си пред Джо. От години не се беше спускала с въже и това явно не беше като карането на колело. Беше изгубила форма. Или може би причината бе в необичайното място, в което се спускаше. Правеше всичко възможно да избягва тънкия поток, който се спускаше около нея. Водата обаче непрекъснато пръскаше маската й и й пречеше да вижда ясно. Освен това ледът се оказа твърд като скала и хлъзгав. Спускането й приличаше не толкова на алпинизъм, колкото на пързаляне по лед.