Така или иначе, бикът наведе рога и препусна през водата, оставяйки след себе си огнена диря и воня на горящо масло. Създанието скочи с главата напред в каютата, блъсна се в писалището, като го направи на трески, след което удари извития нос с такава сила, че целият кораб се разтресе.
Мак и Джон вече действаха. Джон се премести в центъра на трюма, докато Мак се насочи към каютата. Щом зае позиция, Джон изпразни и двете цеви в бика. Куршуми улучиха задника му със силен звън, но оставиха само леки вдлъбнатини.
Все пак силата на ударите закова звяра на място и даде на Мак възможност да стигне до отворената врата. Той я подпря с рамо и я затръшна. Джон изтича до него и грабна месинговото резе, което бяха преместили отвън. Двамата заедно го залостиха между вратата и дъските на пода.
Вътре бикът се мяташе и ревеше, но тясното пространство не му позволяваше да маневрира и да си пробие път навън.
„Да се надяваме, че е така“.
— Тръгвай! — извика Мак.
Двамата забързаха през наводнения трюм към пробойната. Излязоха на скалистия бряг и се втурнаха през лабиринта от канари и лед. Бързо настъпи непрогледен мрак, когато пламъците останаха зад тях.
— Нука! — извика Мак. — Включете фенерите!
В далечината блеснаха светлини.
Изведнъж зад тях се разнесе оглушителен трясък на дъски. Мак се обърна и видя как бикът си пробива път през стената на корпуса. Звярът подскочи високо, осветен от гневни пламъци. Приземи се, вдигайки искри от камъните, и се понесе към тях, забулен в огън и пушек.
— Размърдай си задника — подкани Мак спътника си.
Двамата с Джон се затичаха към малкия водопад и се покатериха по мокрите скали в осветения тунел. Вътре Мак видя две фигури, свити малко по-нагоре.
— Движение! — извика им той.
Тежкият тропот на бика приближаваше. Създанието разбиваше леда и разблъскваше камъни в желанието си да настигне плячката си.
Мак избута Джон в тунела и го последва.
Нука се плъзна назад и подаде на Мак ледокоп, след което имитира как да го използва.
— Забивай и нагоре!
„Схванах“.
Джон се закатери по хлъзгавия тунел с ловкост, която сякаш беше вградена в гените му. Мак го последва, като забиваше ледокопа и се набираше на него. Започваше да изостава от останалите.
„Няма да успея“.
Прав беше.
Бикът стигна до тунела и се блъсна с главата напред в него. Заклещи се и изрева към Мак, като избълва пламъци. Зъбатата му паст щракна към крака му.
Обхванат от паника, той изпусна захвата на ледокопа, падна по корем в течението и се плъзна обратно към бика.
— Главата долу! — извика Нука.
Двата изстрела го оглушиха. Усети как куршумите профучават над главата му. Те улучиха бика между рогата и го отблъснаха назад, спечелвайки на Мак достатъчно време да забие ледокопа отново и да намери опора.
Бързо пое напред, знаейки, че бикът ще повтори опита си.
Звярът зад него изрева.
— Почти при въжетата сме! — извика му някаква жена.
Мак не знаеше коя е тя, но се вслуша и ускори темпото. Когато настигна останалите, Нука и непознатата вече бяха закрепили въжетата за коланите си.
Нука посочи ремъците на двамата.
— Хващайте се.
Джон се хвана за ремъците на жената; Мак се вкопчи в тези на Нука.
— Дръжте се здраво — предупреди дамата. — Ще друса.
13:42
Мария вдигна радиостанцията към устните си.
— Сега… колкото се може по-бързо!
Загледа се нагоре към тъмното гърло на мулина. Стискаше въжето с две ръце. Единственото предупреждение беше леко трептене. Въжето изведнъж се опъна — и четиримата се понесоха напред, влачени по хлъзгавата шахта.
По-рано, докато очакваха напрегнато, Мария се беше свързала с групата горе и им беше казала, че ще имат нужда от незабавна евакуация. Въжетата им бяха завързани за снегомобил и тя не виждаше причина да се катерят сами, когато разполагат с достатъчно конски сили, които да свършат тежката работа.
До тях достигна гневен рев.
Мария погледна назад. Дори сега огненото създание се опитваше да си пробие път до тях.
— Начукай си го! — извика му Макнаб.
Мария въздъхна с облекчение — и в следващия момент тунелът започна да се срутва. Дали заради мятането на звяра, или от сътресението от изстрелите, нещо най-накрая не беше издържало. Тунелът под тях се напука и разпадна с експлозивен трясък на лед.
Ревът най-сетне престана.
Срутването ги подгони нагоре по мулина. Мария вдигна глава и отправи мислена молитва към онези на повърхността.