„Не щадете конете“.
Секунди по-късно стигнаха по-широката отвесна шахта. Опънатото въже ги запрати към стената. При удара възрастният инуит изпусна колана й и увисна на една ръка. Обезопасена от ремъците, Мария пусна въжето и сграбчи якето му с двете си ръце.
— Държа те.
Продължи да стиска с всички сили, докато нечии железни ръце не я подхванаха през кръста и не я измъкнаха заедно с дядото на Нука от мулина.
Мария пусна старейшината и остана да лежи по гръб.
Зачервеното от вятъра лице на Джо се появи над нея.
— Не ти ли казах да не се правиш на герой?
Тя сви рамене.
— Мислех си, че играя само поддържаща роля.
Джо й помогна да седне. Останалите също бяха измъкнати от шахтата. Мария погледна червенобрадия климатолог и попита:
— Нещо против да ми кажете какво беше всичко онова?
— Ще ви кажа. На бира. На много бири.
Джо кимна на мъдрите му слова.
— Най-добрият план, който съм чувал от много време.
Мария вдигна ръка. Имаше нещо по-належащо.
— Първо, какво стана с Елена? Знаете ли кой я отведе?
— Доктор Каргил ли? Значи е жива?
— Доколкото знаем. Ще ви разкажа подробностите, когато седнем на бири. Но знаете ли кой я е отвел и какво искаха?
— Нямам представа кои бяха. Но определено не бяха тукашни. Говореха на арабски.
„Арабски?“
— Колкото до какво искаха, не съм съвсем сигурен. Определено искаха златната карта. Нарекоха я Атласа на бурите, сякаш вече знаеха какво представлява.
Мария се намръщи. „Атлас на бурите?“
— О. — Климатологът бръкна в джоба си и извади сребърна сфера колкото топка за софтбол. Върху нея като че ли имаше някакви надписи и сложно изглеждащи деления и компаси. — Искаха и това.
II. Ключът на Дедал
Quod est ante pedes nemo spectat,
caeli scrutantur plagas.
Никой не гледа в краката си;
погледите на всички са насочени към небето.
„Ифигения“,
трагедия от Квинт Ений
(239–169 г. пр.н.е.)
8
22 юни, 08:59
Такома Парк, Мериланд
Командир Грейсън Пиърс беше преживял безброй разминавания на косъм със смъртта, но нищо не го беше подготвило за бащинство — и особено да живее с майка тигрица.
— Няма да се получи — предупреди той от канапето в дневната.
— Ще.
Сейчан седеше по турски на персийския килим, подобно на някаква евразийска царица. Беше избутала масичката и държеше малкото им момче под мишниците. Правеше всичко по силите си да накара детето да застане на крачетата си, които сякаш бяха направени от желе. Джаксън Рандъл Пиърс изобщо не й сътрудничеше. Гукаше, бърбореше нещо на бебешкия си език и се опитваше да хване палците на краката си.
Грей потупа оръфаната книга на страничната масичка.
— Тук пише да не очакваме бебето да проходи, преди да е навършило между девет месеца и една годинка. А може и повече.
— Това са само усреднени данни. — Сейчан посочи с брадичка купчината разпечатки. — Виж там. Има много статии за бебета, проходили на шест месеца. Рядко е, но не и нечувано.
— Джак е само на пет месеца. Ще ги навърши след два дни.
— И какво от това? Той вече седи сам и дори лази по малко. Прави го по-рано, отколкото пише в книгите. И го научих да спи през цялата нощ преди два месеца. А ти твърдеше, че и това няма да се получи.
— Не е вярно. Доколкото помня, казах: „Господи, това дете спи ли изобщо“.
— Е, аз пък не го помня така.
Грей се замисли дали да не изключи рутера. Сейчан прекарваше много време в интернет, четеше какви ли не неща за гледане на бебета и се отнасяше към майчинството като към боен спорт. Беше твърдо решена Джак да направи всичко по-рано, отколкото пишеше в книгите, като използваше тези постижения за доказателство, че е най-добрата майка на планетата.
„А това беше жена, която навремето се съмняваше в майчинските си инстинкти“.
Разбира се, тя беше бивша убийца, обучена по брутален начин да бъде безсърдечна и хладнокръвна. Затова Грей разбираше опасенията й. Той самият имаше достатъчно тревоги за собствените си родителски умения. Отначало упоритата й решимост го развеселяваше, но след време започна да се тревожи. След раждането на Джак двамата си бяха взели дълга отпуска от „Сигма“. Грей трябваше да се върне на работа следващия месец, след партито по случай половингодишнината на Джак — събитие, което явно трябваше да бъде отпразнувано.