Грей се присъедини към тях на килима и коленете му докоснаха нейните. Той взе малкия Джак, подуши дупето му и по аромата реши, че урокът е приключил. Но смяната на пелените можеше да почака малко. Той подхвана Джак под ръка и се присламчи към Сейчан. Двамата се облегнаха на стола зад тях. Джак зашава в ръцете му, но той целуна главата му, което накара детето да се укроти — поне за момент.
Сейчан изпъна крака и се облегна на него. Той я придърпа към себе си със свободната си ръка и тя се сгуши в него. Беше облечена в черно долнище за йога и изрязано горнище в същия цвят. Дългата й коса беше вързана на опашка, която се спускаше почти до кръста й. Грей долови мускусния аромат на кожата й. Двете с Кат неотдавна се бяха върнали от йога. Не че Сейчан имаше нужда от разтягане и дихателни упражнения. Беше решителна жена и се беше отървала от напълняването шест седмици след раждането, и си беше възвърнала изваяната си форма на боец.
Грей погледна собствения си корем, който се беше позакръглил леко.
„Трябваше да последвам примера й“.
Все пак, предвид месеците недоспиване и непредсказуемия график на Джак, Грей си беше позволил да се поотпусне. Съпругът на Кат Монк все го приканваше да играят баскетбол или да тренират във фитнеса, но Грей най-често отказваше и предпочиташе да се наслади на този период на домошарска уседналост. А и винаги се чувстваше малко виновен, когато трябваше да остави Сейчан сама с Джак. Искаше да играе своята роля като баща по възможно най-добрия начин.
„Може би и аз се опитвам да докажа нещо не по-малко от Сейчан“.
През изминалите шест месеца Кат и Монк им гостуваха често с техните буйни момичета Хариет и Пени. Въпреки че никога не го признаха открито, Грей подозираше, че посещенията им целят двамата със Сейчан да не се изолират прекалено, както често се случваше с двойките, които ставаха родители за първи път и животът им започваше да се върти единствено около бебето. Може би Монк и Кат се опитваха и да им покажат нагледно как да балансират семейния живот, родителството и напрегнатата работа. Двамата също ги държаха в течение със ставащото в централата на „Сигма“, сякаш ги приканваха да се върнат час по-скоро.
Сателитният телефон, който Грей беше оставил на масичката, иззвъня.
Той изстена. Не искаше да вдига. Но Джак, който беше задрямал, го чу и започна да хленчи, на път да се разплаче с пълна сила. Грей подаде бебето на Сейчан.
— Пелените му са за сменяне.
— Не толкова бързо. Когато започнеш да го кърмиш, можем да поговорим за това кой да му сменя пелените.
Грей се ухили и посегна към телефона.
— Добре. Сигурно Монк иска да ме замъкне да потичаме в парка.
— Трябва да идеш. — Тя погледна корема му. — Сериозно.
Грей завъртя очи и вдигна телефона. Остана изненадан, когато чу гласа на капитан Катрин Брайънт.
— Кат, Сейчан ли търсиш?
— Не, обаждам се от името на директора. Знам, че още си в отпуска, но тук наблюдаваме една ситуация. И някой от замесените в нея попита конкретно за теб.
Грей усети познатия огън в кръвта.
— Кой?
— Дълга история. Ще те запознаем, когато пристигнеш.
Грей сложи ръка върху микрофона и се обърна към Сейчан.
— Има нещо в „Сигма“. Искат да ида.
— Сериозно? — Златните петънца в зелените й очи заблестяха по-ярко, очевидно заинтригувани, може би и с малко завист. Накрая тя му махна с ръка. — Върви. Разкарай се.
Грей понечи да заговори в телефона, но Сейчан вдигна ръка.
— След като смениш пелените на Джак.
Грей се усмихна.
„Определено е майка тигрица…“
10:02
Вашингтон, окръг Колумбия
— Добре дошъл отново в леговището на лъва — поздрави Пейнтър Кроу.
Грей влезе в кабинета на директора. Нищо не се беше променило през последните пет месеца. Стаята без прозорци си оставаше все така спартанска. Единствените мебели бяха два стола и широко махагоново бюро в средата на помещението; единствената украса беше бронзова статуетка на Фредерик Ремингтън, поставена на пиедестал в ъгъла. Тя изобразяваше изтощен индиански воин, отпуснат на коня си — напомняне за произхода на директора и свидетелство за цената, която плаща всеки войник в битка.
Пейнтър стоеше пред мониторите, които светеха на три от стените. Беше свалил тъмносиньото си сако и го беше метнал върху облегалката на стола си. Ръкавите на колосаната му бяла риза бяха навити до лактите — знак, че най-вероятно е тук от часове, ако не и от предишния ден. В командния център, разположен под Смитсъновия замък на Националната алея, цареше трескаво оживление. Дори Кат само му махна, докато минаваше покрай нейния кабинет. Тя следеше някакъв монитор заедно със заместника си.