„Нещо определено е накарало всички да се размърдат“.
Изпита лека завист и раздразнение. Преди да излезе в отпуска, като един от основните полеви агенти на „Сигма“ той винаги беше в центъра на нещата. Сега имаше чувството, че влиза в кинозала по средата на филма. Не само че не беше в течение със събитията, но и се чувстваше извън установения тук ритъм.
И това никак не му харесваше.
Докато Пейнтър се връщаше на бюрото си, Грей погледна монитора, който беше изучавал директорът. На него се виждаше карта на източния бряг на Гренландия. В района имаше разпръснати червени символи V. Позивните до тях показваха, че са на военни самолети.
— Сядай — каза му Пейнтър. — Кат ще дойде, след като установи видеовръзката.
Грей се настани в единия стол, докато директорът сядаше зад бюрото си. Макар че беше с десет години по-възрастен, Пейнтър се поддържаше в отлична форма. По него никога нямаше излишно тегло. Единствената видима промяна беше, че беше оставил черната си коса по-дълга, почти до яката. Лицето му беше по-загоряло и подчертаваше индианския му произход.
Грей знаеше причината за тези външни промени. Монк му беше казал, че Пейнтър е бил на почивка с жена си Лиза и са прекосили с коне Аризона. Типичен безгрижен живот за семейна двойка без деца.
„Помня подобни времена…“
Само дето имаше чувството, че са от някакъв друг живот.
Директор Кроу се беше върнал миналата седмица — явно точно навреме за тази криза. Преди да заговори, Пейнтър прибра зад ухото си единствения си снежнобял кичур, сякаш си слагаше орлово перо, измери с поглед Грей и отбеляза:
— Бащинството като че ли ти понася добре.
— Да ме беше видял преди два месеца. — Грей потърка четината на брадичката си. Спомни си за брадата, която си беше пуснал за малко. Известно време беше твърде уморен, за да се бръсне, и хигиенните му навици бяха станали доста неравномерни. Дори сега носеше черни джинси, които беше взел от коша за пране, и сив суичър с качулка.
Пейнтър кимна.
— Все пак благодаря, че се съгласи да прекъснеш отпуската си.
— Какво става?
— Гръмна неочаквана ситуация в Гренландия. Преди няколко дни научихме за откриването на останки от кораб, погребан в сърцето на ледник.
Пейнтър взе дистанционно и завъртя стола си към монитора от лявата му страна. На екрана се появи пикселизирано изображение, показващо кораб със счупени мачти, наполовина скован в лед.
— Двама изследователи, климатолог и геолог, се натъкнали случайно на кораба. И на съкровището в него.
Пейнтър натисна копче на дистанционното и показа снимка на златна карта в тъмна кутия с някакъв сферичен предмет в нея.
Грей стана и отиде при монитора, за да разгледа по-добре.
— Не разбирам. С какво тази находка засяга „Сигма“?
— След малко ще стигна и до това. Засега ще кажа само, че трябваше да потвърдим автентичността на находката и да я приберем колкото се може по-скоро. След няколко запитвания научих, че Мария Крандъл има позната, морски археолог, която работеше в Египет. Убедихме я да замине за Гренландия, за да огледа кораба.
— Мария? Приятелката на Ковалски ли?
— Точно тя. Те двамата вече бяха в Африка. Казах им да тръгнат след археоложката, така че ако се окаже, че находката е автентична, да я приберат.
Грей започна да подозира защо ситуацията в Гренландия е гръмнала, както се беше изразил Пейнтър.
„Щом е замесен Ковалски…“
Пейнтър продължи с разказ за засада, за кражба на картата и за отвличане на археоложката. В историята обаче се говореше и за нещо, което било освободено от трюма на кораба. Нещо ужасяващо и невъзможно.
— Подробностите все още пристигат — призна Пейнтър. — Заради брутално силна буря комуникацията ни с Гренландия беше несигурна. След като времето се оправи, вдигнахме пет „Посейдона“ да търсят онази подводница.
Грей погледна картата на Гренландия с червените знаци, които се движеха бавно над океана. Посочи един, който се отклоняваше от останалите.
— Да не би да са хванали диря?
Пейнтър погледна екрана.
— Не. Няколко радиоакустични шамандури са засекли подводницата да се движи на север покрай брега. Тя вече е излязла от обхвата им, но по траекторията и скоростта й подозираме, че е търсила прикритие под ледената шапка на Арктика.
— И щом се озове там, може да продължи накъдето си поиска, без да бъде засечена.