— Именно.
— Каза, че нападателите говорели арабски. Имаме ли информация кои може да са?
— Засега не. Кат се свърза с всички разузнавателни агенции, за да намери отговора. Успя да открие, че убитият геолог Конрад Нелсън е споделил снимките, които ти показах, с работодателя си „Алайд Глоубъл Майнинг“. След това всеки от компанията би могъл да ги сподели с целия свят.
— И да стигнат до неправилните очи.
— Както и до правилните. Същите снимки привлякоха вниманието и на друга агенция. Те се обърнаха към нас и въвлякоха „Сигма“ в тази каша. — Пейнтър погледна многозначително Грей. — Именно тази група поиска твоята помощ.
— Моята ли? Защо?
— Искат…
Пейнтър беше прекъснат от резки пререкания откъм коридора. Грей разпозна гласа на Кат, която се мъчеше да успокои някого. Мъжът с нея звучеше едновременно сащисано и гневно. Акцентът му беше определено бостънски.
— Кой да знае, че всичко това е тук долу? Направо под носовете ни.
Пейнтър стана и си погледна часовника.
— Подранил е. — Въздъхна и погледна Грей. — Лично президентът поиска „Сигма“ да се погрижи за посещението му, особено предвид обстоятелствата.
Грей се намръщи неразбиращо. Само шепа хора извън АИОП знаеха за съществуването на „Сигма“. Още по-малко бяха онези, които знаеха, че централата й се намира в непосредствена близост до Националната алея.
Кат пристигна първа, като се подпираше на бастун. Макар че почти се беше възстановила след изпитанията през миналата Коледа, лявата й половина си оставаше слаба. Беше облечена в тъмносиньо и имаше изумрудена брошка във формата на жаба на ревера в памет на изгубените другари.
Тя се дръпна настрани, за да направи път на госта.
— Оттук, сенаторе.
В кабинета влезе висок мъж с широки рамене, облечен в ушит по поръчка костюм на Армани със синя вратовръзка и черни кожени обувки, излъскани до блясък. Грей изведнъж се почувства неловко в джинсите и суичъра си, особено като се имаше предвид кой е посетителят.
Пейнтър заобиколи бюрото си и стисна ръката на мъжа.
— Сенатор Каргил, добре дошли в централата на „Сигма“.
Грей се срита наум. По-рано, погълнат напълно от разказа на Пейнтър, беше пропуснал да направи връзката. Това може би беше свидетелство доколко беше излязъл от форма по време на отпуската си. Името на отвлечената археоложка — д-р Елена Каргил — изобщо не му беше направило впечатление.
„Затова ли цялата „Сигма“ е на крак?“
Сенатор Кент Каргил огледа помещението. Погледът му за момент се спря върху картата на Гренландия, след което се върна на Пейнтър. Петдесетгодишният мъж беше висок над метър и осемдесет, строен и мускулест, кален от две експедиции като пехотинец в Близкия изток, една от които беше по времето на Пустинна буря. Тъмнорусата му коса беше леко къдрава и несресана, но по начин, който го правеше да изглежда достъпен.
Малцина в страната не познаваха лицето му. Някои го смятаха за новия Кенеди на хилядолетието, особено с бостънския му акцент. Подобно на Кенеди, той беше католик, но за разлика от някогашния президент не разделяше хората на противоположни позиции. Привърженици и от двете страни го обожаваха. Той беше отдаден на вярата си, но и без предразсъдъци. Беше твърд в убежденията си, но и готов на компромиси. Рядкост в Капитолия. Говореше се, че щял да се кандидатира за президент и да се опита да влезе в Белия дом, който скоро щеше да бъде опразнен.
Грей и Пейнтър се спогледаха. Именно директорът беше онзи, който бе уредил Елена да изследва кораба в Гренландия и в резултат на това тя беше отвлечена.
Очите на сенатор Каргил бяха студени и твърди, в случая безкомпромисни.
— Къде, по дяволите, е дъщеря ми?
9
22 юни, 17:32
Във въздуха над Егейско море
„Като че ли затворих кръга“.
Елена гледаше през прозореца на частния самолет надолу към разпръснатите острови и сините води, в които играеха слънчеви отблясъци. Беше изучавала този регион през цялата си кариера и нямаше проблеми да разпознае някои отличителни белези, които да й позволят да определи къде горе-долу се намира.
„Отново съм в Средиземноморието… най-вероятно над Егейско море“.
Доколкото можеше да прецени, бяха минали малко повече от двайсет и четири часа, откакто я бяха качили на борда на онази ужасна подводница. Но не можеше да е сигурна. Похитителите й я бяха заключили в една каюта с тясно легло и без никакви илюминатори, така че беше изгубила представа за времето. Даваха й храна и се отнасяха с нея безцеремонно, но не и жестоко. Въпреки напрежението беше успяла да задреме неспокойно — и се беше събудила със стряскане, когато цялата подводница се разтресе.